Вглъбен и обстоен самоанализ

В галерия Финес в София е представена изложба живопис и рисунки от проф. Ненко Балкански, посветена на 90-годишнината от рождението на художника. Публикуваме словото на доц. д-р Искра Велчева, произнесено при откриването на експозицията на 19.II.1998 г.

Поводът, който ни е събрал тази вечер, наистина е забележителен - макар и с по-късна дата да отбележим деветдесет години от рождението на проф. Ненко Балкански. Тази малка изложба от живописни творби и рисунки включва работи, които са притежание на семейство Балкански - на съпругата му Лиляна Балканска и неговия син Боян. Наистина малко на брой картини, останали собственост на семейството след кончината на художника и дарението, което прави съпругата му на българската държава. Това дарение обхваща цялостното творчество на художника и наброява над 1800 живописни платна, рисунки, ескизи. Като стойност по своите мащаби и значимост то трудно би могло да бъде сравнявано с друго подобно в новата ни културна история.
И сега, събрани сред прекрасните творби на Ненко Балкански, ние не можем да не отправим своята искрена благодарност към Лиляна Балканска, към Боян и неговото семейство за този голям жест да предоставят на галерията, а чрез нея и на културната ни общественост, възможността отново да се срещне с изкуството на художника. Среща, която вярвам, ще се съгласите с мен, вълнува, облагородява и респектира.
Щастлива съм, че успяхме да организираме тази изложба и да съберем почитатели, приятели и ученици на проф. Н. Балкански, че в това начинание срещнах разбирането на галеристката г-жа Мариела Табакова. Като изкуствовед мога да кажа, че това е най-престижната сред изложбите, представени тук, в галерията. Че тя, макар и камерна по своя характер, е наистина ярък културен факт в живота на столицата. В същото време не мога да не изразя съжаление, че юбилейната годишнина на Ненко Балкански не бе отбелязана с една по-голяма и представителна изложба от творбите, включени в дарението и в голямата си част намиращи се в Националната художествена галерия.
На 20 август 1997 г. проф. Ненко Балкански щеше да навърши 90 години - годишнина, отбелязана само в най-тесен семеен кръг. С обич си спомнят за него близките му в този ден, с благодарност някои от учениците му. Културната общественост, Съюзът на българските художници, Националната художествена академия, където той е професор дълги години, някак си пропуснаха тази годишнина. Този рожден ден определено не бе светското събитие на деня, защото не бе юбилейната годишнина на някой известен телевизионен водещ или популярен спортист, не бе празник на елитен бизнесклуб, посетен от видни политици и щедро отразен в медии от всякакъв род...
За нас обаче юбилейната годишнина на Ненко Балкански е не само повод отново и с искрена ангажираност да се обърнем към неговото изключително творческо дело, съдържащо непреходни национални ценности, постигнати благодарение на огромния му талант, всеотдайност и обич към България и сътвореното в нейната многовековна история.
Тя е възможност да отговорим на една осъзната и все по-налагаща се необходимост от духовни, морални и естетически опори в това толкова трудно време, с което всички ние сме свързали своите житейски и професионални съдби. Време на формиране на друг тип ценностна система, на преоценка и утвърждаване, но и на обезценяване и забрава... Защото много по-лесно и ясно е да се установи ред в икономическия и социалния живот съобразно новите приоритети и обществено-политически условия, отколкото ориентацията в сложното разместване на духовните пластове. Разместване, в което традиционните национални ценности и тези нови приоритети в техните духовни проекции биха получили равностойно присъствие и обективна оценка. Не са ли достатъчно показателни в това отношение вълненията около съдбата на "История славянобългарска" - проблем, който съществува от десетилетия, но днес придобива особена национална острота.
Поставено в контекста на тези актуални и динамични духовни процеси и изкуството на Ненко Балкански придобива друга стойност, която надхвърля рамките на чисто художествените оценки. Разположено във времето, то ни кара ясно да усетим, че понятието време не е само астрономическо понятие или количествено измерение, че то е резултат на едно трайно и обогатяващо взаимодействие на големия художник със земята, която го е родила, с нейната природа, хора, традиции - резултат на една постоянна връзка, изпълнена с доверие и преклонение пред нейните духовни ценности и красота. Една връзка, която му дава много, прави го по-уверен, по-мъдър не само като художник, но и като личност. Без която не може... И тогава, когато обикаля Европа и развълнувано вдишва артистичната атмосфера на Париж, или когато сърцето му възторжено се свива пред сътвореното от гениите на Ренесанса, той продължава да бъде активната страна в този диалог, да се чувства съдбовно свързан с малката и толкова красива земя, която го пленява със синевата на морските си заливи, със златото на есенните плодове, с пъстротата на цветята си, с достойните образи на своите жители, с примамващата топлота на плътните женски форми - символ на живота.
Ненко Балкански принадлежи към творческото поколение на 30-те години и изповядва неговите естетически и социални идеи, носи неговия откривателски дух и стремеж за по-тясна творческа близост с художествените процеси в Европа. Погледът на това поколение е насочен към сърцето на европейския художествен живот Париж и Парижката школа, към най-новите творчески идеи, а универсалността на художествените му търсения извежда българското изкуство на онези висоти, които водят до единението на двата естетически свята - класическия и модерния. Така това поколение ще определи новите насоки в развитието на изкуството ни през следващите десетилетия.
По свой неповторим начин Ненко Балкански постига това единение. В неговите характеристики влизат и чисто националният пиетет към човека като обект на изкуството и към многообразието на природния и предметен свят. Тяхната духовна стабилност и материалност в живописния си еквивалент се съчетават чрез ново отношение към обобщеността на формата и цвета, към композицията като взаимодействие на персонажи и пространство, към цветната живописна маса с нейните колоритни, фактурни и светлови проблеми.
Общуването му с изкуството на Европа в онези млади години и по-нататък му дава все по-голямо основание да направи своите собствени изводи, да каже своята дума и с достойнството на големия талант да свърже националния дух и добродетели в образи, богати като духовен заряд и емоционалност, български по произход и дух и универсални като съвременно светоусещане, стабилни и чисти като нравствено поведение.
Завладяващата оригиналност на творческия му почерк, на пластическите резултати в овладяването на тази универсална житейска проблематика очевидно определя не само мястото му в изкуството на България, но и многократно привлича интереса на европейските специалисти и критика. Нека си спомним представителната антология "Съвременната живопис в Европа", издадена през 1938 г. в Лондон от Антони Бертрам, където е включена репродукция на картината му "Работническо семейство", съпроводена с висока оценка за изкуството му, или картината му "Домакиня", репродуцирана в годишен календар на "Аутбан-Ферлаг", Берлин, през 1959 г. сред шедьоври на световната класика като творбите на Рембранд, Караваджо, Дюрер, Донатели, Менцел..., както и голямата национална награда за България, с която Ненко Балкански е удостоен на Международния фестивал на изкуството в Кан сюр Мер, Франция, през 1972 г.
Изкуството на Ненко Балкански е наистина необикновена артистична сплав - философските устои на това изкуство му позволяват да изгради своята ценностна система и да я въплъти в действени като чувство и емоции картини, определяни като обобщения от "ренесансов" тип. В тях класическата композиционна схема се превръща в одухотворено пластическо и емоционално пространство, в многопосочни като естетически характеристики и пластическа изразност художествени образи. Класическото в образа и формата прелива в преосмисленото, модерно като разбиране и реализация съотношение на фактура, звучна цветност и обособена плътност на светлините и сенките. Тематичните акценти се освобождават от всякаква описателност, детайлът загубва жанровите си функции, за да се превърне в символ, категоричните в своята предметност интериори и натюрморти покоряват с пречистената си, но земна жизненост. Силата на живописното обобщение подчертава това усещане за жизненост, цветност, за толкова привлекателния аромат на живота.
Ненко Балкански ни среща с великолепна галерия от образи-портрети - родителите му, жена му, приятели, самият той - в поредица от автопортрети. Постигайки онази портретна прилика, която ги сродява в своето съвършенство с големите майстори на европейския живописен портрет, той в същото време излиза от орбитата на много личностното, на драматичната белязаност, за да изведе възгледа си за човека като образ с безгранични асоциативни възможности. Битовият микросвят, интимните проекции на образа загубват конкретните си очертания, трансформират се в изпълнени с нов нравствен и емоционален заряд послания на художника, но без да загубват своята национална традиционност и толкова силното усещане за вечност. Неподправената обич към живота го съпътства в стремежа да надмогне всичко, което в изкуството би могло да се определи като стереотип - тематичен или стилов, а неукротимата жажда за творческо съвършенство го тласка към вглъбен обстоен самоанализ - неповторимото жизнено внушение, покоряващата изразителност на обобщенията, чудотворното взаимодействие между цветната маса и светлината му позволяват да постигне онази обща живописна атмосфера, която се превръща задължително и в емоционалната среда на впечатляващите повествования за човека и природата.
Земно и романтично, напрегнато и класически спокойно, прецизно в своята завършеност и дръзко в импровизациите, топло и непосредствено, изтънчено в своята артистичност и одухотвореност, хармонично като баланс на преходното и вечното - изкуството на Ненко Балкански е онзи свят, в който и днес продължава другият живот на големия художник. Животът, който ни кара да го чувстваме близо до нас, сред нас. Животът, който не е подвластен на времето. Който е Божи дар, заслужен от малцина.
Доц. д-р Искра Велчева