Куфарът Райчевски-Томов
- надежда за мазохистите

Има нещо мазохистично в отношението на българина към законотворчеството. Той почти не реагира на законодателни намерения. Няма случай досега засегната от проектозакон група да е направила нещо повече от предупредителна декларация или семинар-дискусия, където кротко и богобоязливо да обясни защо проектът не трябва да се гласува. Обаче съответното парламентарно мнозинство си го гласува. И след като проектът стане закон, започва вайкането.
Държавните тв- и радиожурналисти не направиха нищо срещу приемането за Кларината гордост - уморени от постоянни и тягостни кадрили в медиите, те предпочетоха лош закон, но закон, с надеждата, че поне кадрилите ще престанат. Кадрилите не престанаха именно защото законът беше лош. Следващото мнозинство го промени. Държавните тв- и радиожурналисти пак не направиха нищо срещу нескопосаните кръпки. Днес те се вайкат, че Националният съвет за радио и телевизия се държи странно, взема неадекватни решения и не осигурява стабилност на гласуваните от самия него ръководства на БНТ и БНР.
Обаче надежда има, колеги!
Камерата на телевизията проследи пристигането на господата Райчевски и Томов от Брюксел и Париж и показа в едър план донесения от тях куфар, "пълен с европейски закони". Като изключим съдържащата се в съобщението дезинформация, достойна за инспекторите на НСРТ (европейското законодателство в тази област е проучено в България още в началото на деветдесетте години), трябва да признаем, че куфарът "Райчевски - Томов" обещава правенето на нов закон. И именно във връзка с поведението на НСРТ, с отношението му към националните електронни медии и мястото му спрямо държавата и спрямо обществото е любопитно как ще се държат журналистите при обсъждането на (съвсем?) новия проект за закон за радиото и телевизията (или и за печата?!).
Защото що за институция е сегашният ни нов орган?
Държавна институция, която заявява, че се грижи за обществения характер на националното радио и телевизия. Може да се каже, че единствената разлика с едно Министерство на телевизията и радиото е в трудната сменяемост на членовете му.
С действията си досега НСРТ се поставя фактически в ролята на върховен управител на двете медии, на партньор - но не на обществото, дори не и на държавата, а на управляващото мнозинство.
Недопустимо е председателят и членове на такава ключова за обединяване на усилията на общество и държава институция да се ангажират с конкретна (със скрити от обществото мотивация и развой и с неясен изход) битка на правителството, какъвто е случаят с обвиненията към току-що назначения директор на радиото за обвързаност с Мултигруп.
Недопустимо е Съветът да дава благословията си за спирането на предаването "Хъшове" (поради "художествена недостатъчност") и по този начин да легитимира едно решение, при което формалната причина (липса на перфектност в договора) скрива същностната причина (подигравки с членове на правителството).
Още по-недопустимо е Съветът да мени позициите си на 180 градуса - първо да одобрява де факто смъкването от ефир на журналистка, защото новината, която е разпространила, била с анонимен източник и засягала личния живот на гражданин (в случая, случайно, министър); няколко дни след това да обвинява директора на радиото, че при липса на вътрешни правила си е позволил това действие.
Много са причините за тези поставящи под удар обществения авторитет на Съвета действия. Една от тях е в неговия състав. Едва ли има друг (държавен или обществен) орган у нас, в който запознатите с предмета му на дейност да са не повече от 30%. Ако познаващите проблемите на медиите и разпространяването на информация бяха повече, Съветът щеше да знае например елементарното за целия свят правило, че публичните личности са предмет на засилен и напълно оправдан обществен интерес; и в този смисъл, ако Дияна Янкулова беше премълчала или омаловажила информацията си за анонимния донос срещу министър Богомил Бонев, това щеше да е нарушение на правото на слушателите й да бъдат информирани.
За съжаление този състав на Съвета не може да бъде променен до гласуването на нов закон (или на допълнения в този, ако най-после Конституционният съд уважи протестите срещу него). За съжаление, но и за поука на всички ни.
Ако не искаме медиен съвет, който се държи неадекватно, трябва внимателно да следим какво ще изскочи от куфара "Райчевски - Томов":
- Какво ще е мястото на НСРТ в новия закон - какъв орган ще е той: държавен, обществен, контролен; кой ще е неговата противотежест.
- Какви ще са му прерогативите - да сменя директори, предавания и журналисти, или да бъде буфер между властта и медиите.
- Как ще се определя съставът му.
Ако пък не обръщаме внимание на законотворците - пак е добре. Ще си осигурим приятна болка за години напред. Така и така, докато Парламентът се намъдрува да уреди нормално информационната област в България, уредбата му ще е остаряла - новите медии настъпват.
Христо Буцев