Трохи под кринолина

Разговор с Христо Игнатов, директор на Варненската опера

- Какво е да си оперен директор в България при съществуващите условия и, общо взето, неясните перспективи?
- Директор не е професия. Аз съм диригент, но, така или иначе, съм се нагърбил с нелеката задача да направя всичко възможно оперното изкуство в България не просто да оцелява, а да се развива. Отговорността, която поемам, е не само пред колегите, с които работя, но и пред самото изкуство, с което се занимаваме.
- Жерар Мортие не е сигурен дали операта изобщо трябва да оцелее в световен мащаб. Скандализира ли ви подобно изявление?
- Не може да се говори, че едно изкуство е предопределено да загине. То трябва да се обновява, репродуцира и каквито искате още думи в същия смисъл. Но ако зависи от милостиня и подхвърляни трохи, трудно би заинтересувало публиката с нейните високи изисквания днес.
- Смятате, че изкуството има смисъл само когато е с високо качество?
- Да, чрез качеството си то трябва да защищава правото си да внушава известна елитарност. Впрочем, то и без това принадлежи към една елитарна сфера, до която не всички изпитват необходимост да се докосват. Но за да се осъществи това високо художествено равнище, са необходими доста условия, между които финансовите са на първо място. Те определят мотивацията на цялото музикантско съсловие.
- За създаването на луксозен продукт са необходими пари, но и талант.
- Естествено, но голяма част от хората, които притежават талант, не са в България. И то тъкмо поради ниското заплащане. Това не бива да звучи като оправдание. Трябва да сме наясно, че без материален стимул изкуство не се прави.
- Холендер твърди, че всеки може да плаща високи хонорари. По-важно е да намериш подходящите хора за определена работа.
- Звучи ми твърде суетно. Когато имаш с какво да платиш, не е проблем при днешните възможности за информация и комуникация да си осигуриш нужните певци или музиканти.
- Оказва се, че европейските оперни театри също изпитват финансови затруднения. Сигурно ще кажете: "Да им имам проблемите", но ако се опитаме да пренесем нещата тук, на родна територия, как стои въпросът с финансирането на един български оперен театър?
- Много е важно хората, които провеждат реформата в културата, да бъдат безкрайно внимателни и много компетентни, за да се избегнат непоправими грешки. На първо място трябва да се създаде необходимата законова база, върху която да стъпи реформата. При това с всички подзаконови актове, в които задължително трябва да фигурират данъчните облекчения при спонсорирането, преференциите по отношение на стопанската дейност, която самите театри могат да извършват. Забелязвам тенденция за връщане на музикалните институти към чистия бюджет - разбирам, че политиката на валутния борд е силно рестриктивна по отношение на бюджета, но случаят с културата е много частен и особен. Убеден съм, че държавният бюджет няма да пострада, ако се дадат определени преференции на културните институти.
- До момента бюджетът покрива само заплатите, и то мизерни заплати.
- В същото време не се осигуряват "средства за производство". Стимулира се вътрешна безработица в професията и това направо деморализира артиста. Досега във Варна се справяхме със ситуацията. Успявахме да сключваме договори с международния фестивал "Варненско лято" - правили сме по две-три постановки с елитни изпълнители. Имаме и турнета, от които се получават постъпления - една част отиват тъкмо за нови продукции. Но тези средства са крайно недостатъчни.
- Чуват се гласове за запазване на статуквото. Това сигурно са гласовете на страха от промяната. Но не е ли време наистина да се опитаме нещо да променим, достатъчно сме отлагали.
- Има едно любопитно четиво - Закон да театрите от 1942 г. Там са отбелязани основните механизми, формиращи театъра. Те не са български, а европейски. Смесеното финансиране, за което непрекъснато говорим, е първото, стоящо на дневен ред. Смятам, че кметствата в големите градове биха могли да поемат част от разходите ни.
- Имате ли представа каква част точно, какъв е оптималният вариант?
- Въпрос на договаряне между Министерството на културата и общините. В този закон от 1942 г. е записано, че областният управител може да изисква до 5% от общинския бюджет за култура. При отказ той има право да превърне изискването си в задължение. Така че добрите решения като идея отдавна съществуват, остава да се превърнат в практика. Извънредно важно е да се знае, че операта е доста консервативна институция. Там трудно могат да се търсят вътрешни резерви и да се извършва преструктуриране. Всичко е точно регламентирано като отделни творчески и производствени групи и звена, всички имат своето конкретно предназначение. Не може без техническа група или с намален състав на оркестъра, хора, балета...
- А може ли без щатни солисти за първите роли?
- На практика животът го наложи. В момента Варненската опера разполага с 14 щатни солисти, а преди 12 години, когато отидох там, бяха 42-ма. Проблемът е, че няма пазар на достатъчно качествени солисти, а и театрите не разполагат със средства да наемат други. Освен това един артист на свободна практика би следвало да получава стократно по-висок хонорар, отколкото можем да си позволим в момента. Така той ще има някакви гаранции за бъдеща обезпеченост - професионалният му живот е сравнително кратък. В момента да се планира подобна обезпеченост в България е невъзможно. За разлика от Европа, където мисълта за бъдещето, когато артистът ще престане да бъде продуктивен, е в реда на нещата. Нещо повече - съществува система за неговото осигуряване.
- Могат ли финансовите проблеми да се окажат импулс за търсене на нови пътища към друг тип театър, към друг тип репертоар?
- Мисля, че дори в големите градове като Пловдив и Варна, които не надхвърлят половин милион, не можем да разчитаме на постоянна многобройна публика и на тази база да експериментираме. Макар че експериментът осъществява творческото движение в оперния театър. Безкрайно бедни сме, за да си го позволим. Ако се прави модерна постановка, трябва предварително да се знае, че тя няма да издържи много представления, докато "Травиата", да речем, би могла да просъществува 10-15 години. Да се подкрепи нестандартна идея означава да подкрепиш стремежа на артистите да обновяват театъра и да доизграждат собствената си творческа личност. Същевременно е ясно предварително, че експеримент означава и немногобройна публика. Но все някога рискът трябва да се поеме, за да има развитие. Във Варна имаме намерение да поставим "Черната маска" на Пендерецки - една изключителна съвременна творба. В европейските оперни театри много съвременни произведения трайно са навлезли в репертоара. У нас поставянето им се счита за смел ход и голямо предизвикателство.
- Операта е скъпо удоволствие. И най-високите цени на билетите, които фантазията ни тук може да допусне, не могат да покрият дори малка част от разходите по една нова постановка.
- Да, дори в големите центрове като Милано, Париж, Лондон, операта е дотирана. Но там са разбрали, че за да се запази изкуството, е необходимо да съществува триединството между държава, общини и спонсори, които при законова уредба биха имали полза да влагат парите си срещу данъчни облекчения. Спонсорирането всъщност е вид държавна субсидия, но извършвана целево. Това е волята на дарителя - да подкрепи точно определена дейност. Естествен начин обществото само да покаже иска ли нещо или не.
- Съмнявам се, че в скоро време ще се разбере колко важно е да се подкрепя културата.
- В случая става дума за самото съществуване на нацията. Икономиката така или иначе ще тръгне, но всичко, което се разруши в духовната сфера, после ще бъде много трудно, почти невъзможно да се изгради отново. Необходимо е преструктуриране, което да съхрани и развие основните, големите центрове на културата. Не харесвам този китайски (или социалистически) принцип "за всички по малко, но по равно". Ако следвам това правило, аз наказвам хората си двойно - да правят по 90 спектакъла на сезон и да получават толкова, колкото тези с 20-30 представления годишно. Количеството не е най-важното в изкуството. Безспорно една реформа е свързана и със загуби. Но нека онова, което остане, да бъде наистина ценното, да се извоюват достойни условия за функционирането му.
-Уравниловката е много сериозен проблем не само в операта. Имате ли идея как да се отхвърли този порок, който дълги години бе емблематичен за цялото ни обществено устройство?
- Много е просто, но никой не иска да го направи. Има си ясни критерии.
- Кой ги създава?
- Мисля, че Министерството на културата и министърът по правило би трябвало да поемат определена отговорност за много неща и утвърждаването на критерий е едно от тях. В изкуството липсва конкуренция поради факта, че голяма част от добрите музиканти са в чужбина. Така е по-лесно, а може би и по-удобно за мнозина. Хората, останали тук, са закрепостени, защото нямат финансова възможност да отидат другаде. Ситуацията е почти безнадеждна и ако продължава така, ще доведе до естествен разпад. Подло е и дано не е замислено съзнателно. Няма да ви закриваме, няма да унищожаваме, но виждате ли, поради затихващи функции вие сами си умирате от старост, глад, студ или нещо подобно...
- Виждате ли светли нюанси в бъдещето на Варненската опера?
- Варна е голям център в България, в него в момента са съсредоточени страшно много пари. Смятам, че финансовата мощ тук ще нараства многократно по-бързо, отколкото във вътрешността на страната. Това е логично, като се има предвид особеното местоположение, даденостите за развитието на индустрия и търговия, на туристическия бизнес. Остава да импулсираме развитието си чрез подходящи закони. Даденостите съществуват, остава сами да направим нещо, за да променим съдбата си. Оттук нататък всичко зависи в голяма степен от законовата уредба - доколко ще бъде самостоятелна самата община. В предишни години общините по нищо не се различаваха от бюджетните институции - получаваха си по малко и нередовно от държавния бюджет. Ако се промени този механизъм, ако се вземат сполучливи решения, част от местните данъци и такси, част от приходите от туризма да се отделят за културата, положението значително ще се подобри. Във Варна идват много чужденци и при по-големи инвестиции дейността ни съвсем естествено ще стане част от културния туризъм. Така че необходимите средства за нормална и дори просперираща работа на Варненската опера могат да се намерят при добро желание. А другото зависи от нас.
Разговора води Пламен Петров