Признанието

Валя Вербева на осемдесет години

Валя не умее да шуми около себе си, да се изтъква. В живота тя изглежда малка, крехка и незабележима и затова често я "забравят". Нейният истински живот обаче е на сцената, където тя пресъздава с безупречна техника и съвършенство партиите на Мирта и Жизел в балета "Жизел"; Лиза-селянка в "Съперници"; Тао Хоа и Акробатът в "Червеният мак"; Одета-Одилия в "Лебедово езеро"; Ваничка от "Д-р Охболи"; Сванилда от "Копелия"; Мария от "Бахчисарайски фонтан"; Паскуала от "Лауренсия"; Вакханка от "Валпургиева нощ" и още много, много други прекрасни изпълнения.
Възпитаничка на руските балерини Вера Александрова, Ана Воробьова и Олга Преображенска, завършила Гимназия за чужди езици и Художествена академия в София, изучавала журналистика в Сорбоната, Валя Вербева продължава да твори дори и когато напуска сцената - чрез своите ученици, разнесли любовта към балета из цялата страна и особено сега, когато нейните момичета от художествената гимнастика представят България по света. Макар че когато я пенсионират като балерина, Валя е принудена да работи като общ работник на строеж, за да се издържа, а по-късно я пенсионират от Института за музикални и хореографски кадри, без да дочакат трите месеца, необходими й за по-висока пенсия. И когато е отново на улицата, Нешка Робева й предлага да води класически екзерсис с нейните момичета. И Валя е отново спасена, защото може да върши това, което обича. Нешка Робева привлича Валя Вербева към художествената гимнастика тогава, когато българският балет, както често се случва, просто забравя за нея. А може би българският балет да не я заслужава?
Една необичайна съдба, която я води вече осемдесет години. И една безпределна любов към изкуството и сцената, в сравнение с която всеки житейски неуспех изглежда маловажен - такава е тя, примабалерината на Софийската опера Валя Вербева.
"Тя има някаква святост. И огромна работоспособност. Нас ни е учила дори и когато беше бременна в деветия месец. Нямахме урок по класика единствено когато тя отиде, за да роди детето си. През цялото останало време тя беше с нас. Тя има страхотна, невероятна координация. И е човек, който цял живот се е учил. Тя има дух, който е направо непонятен. Само дух и никакъв бит. Нейната духовност я извисява над другите - споделя нейната ученичка Елисавета Маринова.
"Валя Вербева се отличава с една духовност, която рядко се среща в нашия културен живот. Тя е над всичко, което е бит и всичките й усилия винаги са били насочени в изкуството - като балерина и като преподавател. Това, че хората не бяха етични към нея, не я прави по-малко велика. Валя Вербева и днес - на осемдесет години, намира сили да показва това, което може и умее, да създава поколения свои възпитаници. Тя работи, а не се мъчи просто да крета някак си. Талантлива, безкрайно работлива, тя е с особен чар като балерина. С огромна техника и безкрайна всеотдайност. Вера Кирова, Мария Коцева, Емилия Драгостинова, Елена Игнатова, Снежа Дескова - това са все прими, които Валя Вербева създаде в един-единствен випуск. Жалко, че след това не й дадоха втора възможност и вместо да й поверят нов клас в Държавното хореографско училище, я освободиха от преподавателска дейност" - продължава Елисавета Маринова.
"Валя Вербева беше пропагандаторът на балетното изкуство. Почти няма застава и паланка, където тя да не е танцувала. И като педагог тя създаде в един-единствен випуск съзвездие от прими и чрез тях пропагандираше балета в цяла България: Снежа Дескова - примабалерина в Стара Загора; Мария Стефанова - примабалерина в Пловдив; Юлия Ангелова - примабалерина в ДМТ, София, и по-късно в Русе; Вера Кирова - златен медалист на Първия международен балетен конкурс във Варна и примабалерина в Софийската опера; Мария Коцева, Емилия Драгостинова, Елена Игнатова, Елисавета Маринова - все балерини със своя индивидуалност в Софийската опера; Любка Стамова - балерина в ДМТ, София. Тя беше човекът, който измъкна нашата същност като балерини. Тя търсеше индивидуалността на всеки от нас и тя намери начин да я изяви. И както извайваше от глина всяка поза в своите роли, така, като от глина, тя откри и извая и нашата собствена индивидуалност. Тя беше като квачка за нас - закриляше ни и ни обичаше и ни предаде своята всеотдайност в балета - и като балерини, а по-късно и като педагози" - си спомня нейната ученичка Емилия Драгостинова.
"Тя е постоянен генератор на идеи. Още когато започна да работи с Бианка Панова, тя откри в нея таланта и благодарение на нея Бианка, на която в началото казвахме "кривото патенце", се превърна в красавица, а по-късно и в златна шампионка на България. Оттогава и досега всяко дете, което е започвало да работи с Валя Вербева, винаги е постигало успехи... Аз също се уча от нея. И от нейната фантастична работоспособност" - споделя Нешка Робева.
"Българският балет загуби много, когато художествената гимнастика спечели Валя Вербева за себе си" - резюмира Нешка Робева.
"Скъпа г-жо Вербева, думите не достигат, за да изразя голямата си обич и признателност към вас. Вие ме научихте да играя за хората. Вие посяхте онова семенце на любов в сърцето ми. Щастлива съм, че ви има! Бих искала след време да стана такъв голям човек като вас!" - й пише "златната" шампионка Бианка Панова.
"Скъпа г-жо Вербева, никакви думи не могат да изразят благодарността ми към вас, всеотдайното ви сърце и обичта, с която ме обгърнахте през тези пет месеца. Благодаря ви, че никога не се уморихте, благодаря ви, че никога не престанахте да ме теглите към красотата, благодаря ви, че никога не спряхте да вярвате в мен. Знам, че никъде по света няма човек като вас и всеки, който е имал възможността да ви познава дори за ден, е бил щастливец" - й пише от Америка нейната ученичка Албена.
Скъпа г-жо Вербева, благодарим ви, че ви има, за да напомняте, че духът е по-силен от каквито и да било битови и лични проблеми. И честит осемдесети рожден ден!
Анелия Янева