Гершуин - В духа на джазовия идиом

Това са думи, които най-добре подхождат на Джордж Гершуин и които освен това му и принадлежат. По този начин е самоопределял част от музиката си. А на нея, на Гершуиновата музика, продължава да се гледа като на нещо рядко свирено, атрактивно, смесено по жанр и богато на настроения, мелодично, емоционално заразително и приятно. Неслучайно Гершуин има славата на бродуейски композитор.
Софийската филхармония почете преди всички 120-годишнината от рождението на Гершуин с концерт от най-свирените му творби: "Един американец в Париж", Рапсодия в синьо, фрагменти от "Порги и Бес". Заради тази програма и, разбира се, заради изпълнителите й - диригент Емил Табаков, солист Томислав Байнов - зала "България понесе и най-голямото си натоварване от началото на сезона. Което съвсем не е изненадващо. И доказа предимствата на популярния жанр и на всяка музика по същество фолклорна. Никой не може да отрече, че "Порги и Бес" е "фолклорна опера". А когато изпълнението е добро и пластично, ефектът се постига. Това се отнася както до "Порги и Бес", така и до присъствието на Байнов в Рапсодия в синьо - присъствие музикално, стегнато, хармонично.
Около този концерт, в сгъстен период от време, почти като на афиш от европейска столица се изредиха концертите и на други наши елитни музиканти. С тях общуването е най-малко обещаващо и интригуващо. Ден по-късно Людмил Ангелов свири рецитал от творби предимно на Гранадос и Шопен, а преди и след това Стойка Миланова се представи с цигулковия концерт на Брух (със Софийската филхармония, диригент Милен Начев) и с концерта на Бетховен (Български симфоничен оркестър, диригент Алкис Панайотопулос).
Верен, както винаги, на вниманието към звука, донякъде на неговата красота, и все повече на тенденцията към окрупняване и субординиране на цялото, Ангелов доказа собствените си музикална естетика и изисканост.
Безусловно важно и привлекателно е да се чуят кристализирали за зрелия музикант идеи в двата цигулкови концерта. Въпреки че Стойка Миланова запази равнище, усилията й да се наложи над диригентското ръководство в Бетховеновата музика не бяха малки.
Милена Божикова