Лед Зепелин - легендата остава същата

В София Пейдж и Плант демонстрираха по най-добрия начин причините за своя непотъмняващ ореол. При нашата географска ширина, при нашата неразгадаема сенчеста същност, развита от вековете в типична балканска подозрителност, срещите на живо с великите са толкова важни, колкото и... редки. За да се уверим лично, че обожанието, което сме им отдавали "от дистанция", си е струвало емоционалния градус. Че каратите им са реални - дори на дневна светлина, дори без сценично облекло, без ефектите на голямата сцена. Така няма да девалвира обидно страстта на тинейджърските години. И можем абсолютно убедено да отвърнем на някой циничен журналист от онези, дето твърдят: "звездите идват в България чак когато им дойде залезът", че просто е... глупак.
За наша обща радост Джими Пейдж и Робърт Плант бяха точно от тази порода. Очарователни хора с големи сърца, мъже, които стъпват по земята, приятели. Въобще не ми е неудобно да изпадна в сантиментален пристъп... Денонощието на тези двама легендарни рокдинозаври за втори път тази година (след Дейвид Ковърдейл) показа, че славата - дори в най-големите, планетарни мащаби - е трайна и заслужена, когато носителите й са истински.
Контактът с подобни умствено богати личности е невероятно интересен. Особено ако имаш възможност да съчетаеш възторга си от изумителното им концертно изпълнение с чаша кафе и дълги, сладкодумни разговори за минало, бъдеще и настояще. Небрежни като облекло и външност, те са истинска съкровищница от спомени и мисли. Словоохотливият е Плант, Пейдж е също приветлив, но по-интровертен. Това, което стои зад гърба им, е необятно - като история, постижения, попити впечатления и култура от цялото земно кълбо. Но двамата говорят за всичко естествено и спокойно - сякаш просто са взели влака от Лондон до Уулвърхемптън (апропо, любимият футболен тим на Плант).
Формиран през 1968 г., техният митичен "Лед Зепелин" и до днес е признаван от много критици и определян от много енциклопедии като "може би най-великата рокгрупа за всички времена" - макар че от смъртта на Бонзо Бонъм през 1980 г. до днес всички надежди за възраждане на бандата под оригиналното й име са били напразни. През този период Робърт и Джими търсеха свои различни пътища на вдъхновение и експеримент - без никога обаче да разкъсват духовната връзка помежду си. Плант записа отлични солови албуми като "Now and Zen", "Manic Nirvana", "Fate of Nations", докато Джими се полута повече, докато стигне до съвместния си шедьовър с Дейвид Ковърдейл. Повторното обединяване на големия глас с невероятната китара преди няколко години - родило проекта "No Quarter" - обра овации по всички континенти и убеди двамата стари приятели, че уникалната алхимия на сътрудничеството им е още жива. Логично продължение стана сегашната им, N-та поред световна обиколка, която ще отпразнува най-новия им съвместен албум "Walking in Clarksdale" и която имаше историческа спирка в България. "Винаги сме искали да дойдем във вашата страна" - довериха Пейдж и Плант, които са черпили вдъхновение от келтския фолклор до мистиката на Индия и от американския блус до ритмите на Мароко, но никога не са могли, по техни думи, да си представят "какво точно е представлявал източноевропейският комунизъм"... Е, дойдоха години след неговия безславен финал, но затова пък си тръгнаха, получили едно много по-стойностно усещане, което, вярвам, ще запазят - искрената любов на няколко поколения българи.
Милко Стоянов