Изложбата на Руси Дундаков, макар и формално съотносима със сферата на скулптурата, предлага на вниманието ни особен род "обекти", чийто общ знаменател сякаш е програмната липса на единен стилов, езиков или пластичен модел. Това са триизмерни пространствени конструкции от ажурно и сложно преплетени телове, съчетани понякога със странни, умишлено "нелепи" цветни форми, с каменни късове, гладко и обобщено полирани антропоморфни фигури и глави, носещи в себе си нещо от архаичната идолоподобна пластика. Някои от тези композиции са подредени направо на пода, други са поставени на различни постаменти, които във всички случаи, благодарение на нестандартните си силуети и конфигурации, се превръщат в част от творбата. Контрастът, парадоксалното съжителство на несъвместими на пръв поглед елементи, балансирането между грубата непригледност на ръждясалото желязо и фината естетика на каменния блок или на полирания метал са сред основните изразни форми на автора.
Руси Дундаков дава свободен и неограничен простор на своето пластическо въображение, чиято разнообразна и богата на конкретни решения материализация свидетелства за вътрешна разкрепостеност. Имаме усещането, че се извършва неусетно преминаване на границата между света на зрителя и света на творбата, между исторически определения и конвенционален пластичен "материал" и материята на делничното, ежедневното, баналното. Пространствените обекти в този смисъл позволяват възприемането и осмислянето им на различни нива - от простото любопитство и озадачаващо недоумение до по-съществените и в известен смисъл "вечни" въпроси за въплъщаването на идеята в нещо зримо и веществено.
Чавдар Попов