Съвременната цивилизация извършва един вид компресия, натъпквайки културното си наследство и природните красоти в огромно количество рекламни диплянки, картички и каталози. В желанието си да разгледа забележителностите на дадена страна, туристът се снабдява с множество микро-градове, микро-планини, микро-езера, микро-музеи, подредени по страниците на яркооцветени "guide"-ове. Любезно му е предоставена възможността да се превърне в един съвременен Гаргантюа, който загражда с моливче големи площи от земната повърхност или забива палец в коритото на внушителни реки.
В изложбата си Macro Swiss Правдолюб Иванов извършва обратния процес - "декомпресира" информацията от брошурите с помощта на макрофотографиите, превръщайки я обаче в нещо трето, съвсем различно - в една друга реалност, натоварена с много нови значения.
Всъщност новите неща имат разнообразен характер. На първо място е новата технология, която Правдо използва за първи път в работата си. Макроснимките са вдигнати в мащаб с помощта на техниката за правене на билбордове - цветен принтер с акрилни бои, който печата върху PVC платно - още една "цивилизационна" намеса в дейността на художника, с лекота предоставящ занаята си на машината. Налице е навлизането в граничната територия, която отделя класическата живопис (намек за нея са платното и боите), класическата фотография (макроснимките) и механичното (въз)производство на дадена творба на изкуството. В пресечната точка стои авторът на изложбата.
Правдолюб Иванов преобръща всичко наопаки - представите ни за оригинал и репродукция, за реалност и илюзия, за стабилност и несигурност.
Macro Swiss е изложба, съставена от автономни творби/части, разположени в салоните на швейцарското посолство. Всяка работа носи собствен смисъл, а всички засилват идеята за тоталния идиотизъм, в който сме затънали.
Най-голямата от тях е многократно увеличена картичка, представляваща идилична група хора, която уж наблюдава величествените върхове на Алпите. Само дето имената на върховете са надлежно изписани върху небето. Съзерцанието е заменено с четене на сбита информация (не само в Швейцария). Дидактиката и милозливостта са заменили чистото наслаждение от наблюдението. Други две фотографии представляват указателни надписи в музей - "входът е свободен", "има тоалетни за инвалиди" и пр. Улесненията в достъпа до изкуството са много, но дали в действителност досегът ни със самото произведение е лесен? И въобще имаме ли желание да го направим такъв?
Още една работа е пряко свързана със света на изкуството - "Kunsthalle Bern". Макроснимката е направена от пътеводител на Берн, където въпросният музей е нарисуван в микроскопични размери. Новият образ, получен след намесата на художника, представлява къщичка от приказките, заобиколена от нереален ландшафт. Музейните институции са призвани да съхраняват останките от един свят, безвъзвратно изгубен за хората от края на XX век.
Една от най-енигматичните, но и най-силни работи в изложбата се нарича "Холбайн срещу Фишли и Вайс". В поредната рекламна книжка на две срещуположни страници са показани репродукции на "Светото семейство" от Холбайн и част от инсталация на двамата съвременни швейцарски художници. Инсталацията представлява ръчно моделирани предмети върху маса, пресъздаващи обстановката по време на ремонт - бои, четки, шишета, всякакви боклуци, изработени "едно към едно" с истинските. Една реалност (реализъм) над реалността, която преобръща всякакви критерии за истинност и оригиналност, противопоставена на също така реалистична картина - тази на големия ренесансов живописец. В съзнанието ни се промъква мисълта, че всичко е фикция...
Macro Swiss е калейдоскопичен образ на действителността, поднесен с известна доза ирония и самоирония (доколкото и самият автор е част от парадоксалния свят, в който живеем). Привидно стабилните конфигурации се разпадат, за да отстъпят място на също толкова категорични привидности. Всяко макроизображение носи в себе си противоречието на съществуването си, като "Плоските планини", например, или "Застиналия фонтан", който разпръсква струите си по страниците на чудесно илюстрираната диплянка.
Най-забележителното в цялата работа е, че сме затънали до шия в крещящата хартиена действителност, на която сме безкрайно благодарни, че съществува. Понеже ни кара да се чувстваме Macro.
Илина Коралова