Щокхаузен и неговата творба "Оригинали" поставиха финала на фестивала Fluxus.
Щокхаузен е един от откривателите на сериалната идея, за него музикалната творба е "игра на стъклени перли" (Хесе) в света на логаритмите и сложните технически параметри. "Оригинали" е противоположност на всичко това. Става дума за абсурден, хаотичен и нелогичен спектакъл, който на пръв поглед е близък до най-яркия противник на сериализма, Джон Кейдж.
Не е ясно също така дали Щокхаузен е открил сам света на абсурда и иронията, или пък се е опитал да направи нещо, което прилича на вариантите на Кейдж. Поради това той е бил иронизиран и критикуван многократно през 70-те години, и досега се пише за конфликта Кейдж - Щокхаузен - и то в доста неблагоприятна за Щокхаузен светлина. Да, но хаосът от причудливи предмети, персонажи, странни събития е организиран като сериална партитура - по минути и секунди. Така Щокхаузен тук е нов и различен, но не се е отдалечил много и от идеята за порядък, логичност и структурност, т.е. от същноста си.
Несъмнено "Оригинали" е мноко провокативен спектакъл. Историята на творбата го показва: поръчана от театър "am Dom", Кьолн, още след първите й представления театърът прекратява финансирането й. Въпреки успеха на "Оригинали", Щокхаузен е трябвало да заплати 1000 марки на град Кьолн, тъй като според властите тази творба не представлява принос към националната култура. Годината на създаване е 1961 - период, в който Щокхаузен вече е утвърдено име, една от най-популярните фигури в немската Нова музика след войната. Подобна реакция (и то от страна на културната администрация) показва доколко тази творба е стояла в разрез с обществения вкус и дори с представите за най-голяма толерантност спрямо авангардното. Най-вероятно конфликтът се намира в самата структура на творбата - поради своята сериална организация тя разрушава всеки намек за театрална форма. Наситеността й напомня сериалния музикален език.
Не случайно споменах Хесе. От "Контра-пункти" до музикално-театралния цикъл "Дни от светлина" Щокхаузен създава всяка своя творба, воден от представата за съвършено организиран космос (musica humana, musika mundana) и безкрайно повторение на единното в многото. В "Оригинали" виждаме ясно тези мотиви: водата и детето, което играе, птицата. От друга страна започва и се развива суетенето на хора, гласове, които не се чуват един друг, брътвеж на безсмислени идеи. Много от театралните форми са познати от пърформанса: потапянето във вода, предметността, липсващата граница между сцена и публика. Кулминацията на всичко е художникът, който едновременно създава и унищожава една картина на фона на суетнята в залата и размяната на предмети и плодове с публиката.
Дотук срещите с "Флуксус" приключиха. Едва ли може да поучим публиката (а и себе си) за ценности и исторически стойности в авангарда. Несъмнено обаче и ние (зрители и фенове) - така както и чудесните младите изпълнители от "Изкуство в действие", които интерпретират така убедено Щокхаузен - постигаме свой опит, интерпретации и чувствителност спрямо една от най-вълнуващите "случки" в най-новата историия на ХХ век.
Ангелина Петрова