Обратен завой? Не, пълен напред!
Да вземем такава ситуация: печелиш на лотария зелена карта, уреждаш си всички идиотски формалности, самолетният билет ти е в джоба. Преди обаче да полетиш към Америка, първо гледаш "Фарго" на фамилията Коен и веднага след това "Обратен завой" на Оливър Стоун. И ако си по-чувствителен човечец, няма начин американската ти мечта да не се изпари. Просто късаш картата, връщаш билета и си оставаш тук. Защото тук определено се живее по-добре отколкото в оня щатски прованс, който изобразяват във филмите си господата Коен и Стоун. Хората там са малоумни престъпници или престъпни малоумници. Ако пък някой случайно има просветление, то тогава гадната съдба моментално се погрижва да го пречупи. В оня прованс няма живот.
Но докато братята Коен се гаврят с клетите американци сравнително елегантно и с хумор, то Оливър Стоун по принцип не е от най-фините автори. Той е почитател на тежките картечници - сигурно защото го тресе "виетнамският синдром". В "Обратен завой" пак стреля с едрокалибрени куршуми. Завоят е само в заглавието. Като естетика Стоун е такъв, какъвто си го знаем от многото му хъсаджийски филми - дава газ и пълен напред. В доста случаи, особено в политическото кино на режисьора, този подход е оптимален и действа страшно емоционално. В "Обратен завой" обаче, където героите са дребни мошеници, озлобени от комплекси провинциалисти и затънали в отчаяние маргинали, праволинейният устрем на Стоун е някак си пресилен. Колко му е да гепиш неудачниците за ушите, да им смъкнеш кирливите ризи от изпотения гръб и да ги развяваш триумфално над главата си - без болка, без любов.
За разлика от повечето предишни филми на Стоун, където темите провокираха глобални обобщения, сега това е непосилна работа. Ужасът, който се възцарява в едно затънтено градче, не надхвърля нивото на фатален частен случай. Убийственото стечение на злокобни обстоятелства не е непременно обществен проблем.
Историята е типична за черния филм, но разработката й е точно като в нахъсаните политфилми на Стоун. Там му е проблемът - че независимо с какво се занимава, все гледа да "чупи джама". А доброто черно кино не търпи подобна рейнджърска интервенция. В него се действа с шперц, за да се проникне тихо, без дандании в сърцевината на нещата - да се отиде отвъд криминалната интрига, зад фасадата на жестокостта, да се навлезе в психологията на героите, да излязат на светло чувствата им. Защото истинското черно кино не е кино единствено на развилнелите се бесове.
Личи си, че в сценария на Джон Ридли по романа му "Stray Dogs" са заложени и психология, и чувства. Stray означава различни неща, между които отклонил се от пътя. Това буквално се случва на героя на Шон Пен, който поради повреда в колата прекъсва своето пътуване към Лас Вегас и попада в градчето - арена на действието. В преносен смисъл stray е кривнал от правия път, изпаднал в грях. Това вече важи за всички герои в "Обратен завой". Стоун хваща именно многоликата тема за греха, но по навик борави с нея прекалено силово, плакатно, на вербално равнище. И понеже режисурата разчита изцяло на агресивни външни хватки, актьорите също стоят така. Шон Пен, Ник Нолти, Джон Войт, Пауърс Буут, Били Боб Торнтън, Дженифър Лопес, Клеър Дейнс хващат окото с ефектни образи, но не успяват да хванат сърцето. По никакъв начин не можеш да се развълнуваш от героите им - било по линия на симпатията, съчувствието или омразата. Нито отчаянието и цинизмът им те разтърсват, нито предателствата, нито монолозите за разбити илюзии, за неосъществим копнеж по истинска любов, за нормален живот и т.н. И как да е друго, когато Стоун ги третира като комиксови персонажи в предпоставената си игра на мрачни тези. "Аз създавам антимитове", обича да повтаря той. Но от канонадата антимитове на всяка цена и по всяка тема на човек му става байгън. И с основание почва да се съмнява в кошмарните послания на Стоун.
А в края на краищата, ако Америка наистина се струва толкова гнъсна на режисьора, да заповяда у нас. Приемаме без зелена карта.
Борислав Колев