Грамми '97

Poly Grammy

Награди "Грамми" в джаза за 1997 г.:
Вокален изпълнител
Дий Дий Бриджуотър - за албума "Dear Ella"
(Verve Records)
Инструментално соло
"Звезден прах" - Док Чийтам/Никалъс Пейтън
(Verve Records)
Най-добро инструментално изпълнение
Чарли Хейдън и Пат Матини за албума
"Beyond the Missouri Sky"
(Verve Records)
Голям джазов оркестър
Джо Хендерсън биг бенд
(Verve Records)
Съвременен джаз
Ренди Брекър за албума "Into the Son"
(Concord Vista)
Латиноамерикански джаз
Рой Харгроув за албума "Habana"
(Verve Records)

Две седмици, след като "номинирах предложенията", златните грамофончета попълниха колекциите на 92-ма избраници. С три категории повече от миналата година беше ощастливена музикалната звукозаписна армада на САЩ на 25 февруари в зала "Radio City" в Ню Йорк. 40-ото поред шоу не мина без възбуждащи инциденти, които така елегантно се вписаха в приповдигнатата шумотевица, че на предубедения зрител би му минало през ума, че са режисирани. Моят интерес, вече не само естетически, бе насочен към категориите, заключени между № 39 и № 44, както и от № 66 нататък. Джаз, композиция, аранжименти, "класическа музика" и други подобни трудно продаваеми неща. В първите часове нямах никакъв шанс. В обзорните материали на световните осведомителни агенции за подобни задморски чудеса нямаше и дума. Накрая на екрана светна пълният списък с награди и моите въпросителни паднаха. Заедно с тях и аз, защото когато задавах коварното си въпросче, колко фирми ще си разделят шестте награди за джаз, смятах, че "Verve" (част от гиганта "Poly Gram") ще прибере половината. За 4 от 6 подозирах, но че ще се стигне до 5 награди от 6 възможни, не ми е минавало през ума. Сега вече си мисля, че е можело и до пълен сбор да се стигне, но просто сред предложенията за съвременен джаз нямаше албум на почетeния Голиат. За утешение "Verve" получи и наградите за най-добра композиция в лицето на Уейн Шортър и неговата източна приказка "Aung San Suu Kui" и най-добър съпровождащ аранжимент: Слайд Хемптън за "Сиво зайче" от албума на Дий Дий Бриджуотър "Dear Ella". Да е честито на енергичния, ентусиазиран екип на "Verve", макар да не се съмнявам, че радостта (а и приходите) в центъра биха били много по-големи, ако хлапетата от "Хенсън" бяха удостоени от академичното благоволение в някоя от първите четири категории.
Но да приключвам с фирмените тайни и се прибирам при музикантите. Ренди Брекър продължи семейната традиция от последните пет години и получи наградата за съвременен джаз (разбирайте попджаз по американски), въпреки че повече би му прилягала някоя от останалите. Без вокалната, разбира се, където интригата бе между русокосата млечнобяла Даяна Крол, налагана по невиждан за джаза начин от медиите в последните месеци, и изрусената шоколадена парижанка Дий Дий Бриджуотър, която не успя през миналата година в спора си с Касандра Уилсън. Преклонението пред Ела Фицджералд и неоспоримите традиционни ценности, изглежда, са наклонили везните в полза на Дий Дий Бриджуотър, а и албумът й през тази година бе далеч по-изпипан от миналогодишния, който случайно също беше посветен на музикант (Хорас Силвър).
За следващата награда бих могъл да се обзаложа предварително. Уникален запис на двама тромпетисти, разделени от шест поколения, като майстора - Док Чийтъм, е на немислимите 91 години по време на записа, а чиракът - Никалъс Пейтън - на 23. Рапсодия върху баладата "Звезден прах" на Хоуги Кармайкъл, заредена с духа на Чикаго от времето на Джо Кинг Оливър и възродения Ню Орлийнс от 80-те години. Неоспоримо! Целият албум бе предложен и за още една награда, но там беше "Небето над Мисури". Спокойна, мъдра музика "отвъд джаза", ако трябва да я сравняваме с останалите предложения на Чик Кърия, Джо Ловано и Кени Гарет. Една от малките тайни на Академията (NARAS) е, че предложенията са така изпипани, че който и да спечели, би го заслужавал. Отделен е въпросът колко заслужаващи не попадат сред предложените. Като младата Мария Шнайдер със своя изключителен биг бенд. За сметка на това Джо Хендерсън спечели своята четвърта награда "Грамми" през последните пет години за фирмата "Verve" с импровизирания си първи биг бенд. Бляскав звук и блестящи музиканти (Чик Кърия, Джо Хендерсън), които солират, както си ги знаем от по-малките състави. За латиноамериканската награда не бих могъл да съдя по простата причина, че не съм чул и тон от нея, но очевидно налагането на кубинската музика в последно време е изиграло своята роля.
Накрая бих могъл да подредя няколко думи, които да ни спомнят за 40-те награди "Грамми" в джаза: ентусиазъм (Verve), традиция, енергия (Verve), носталгия, дух (Verve) и по-далеч от бунтовното време на боп и фрий. Колкото до бъдещето на тези награди у нас, "Вирджиния рекърдс" може да бъде спокойна - пиратите няма да вземат на абордаж нито едно от споменатите заглавия.
Йордан Рупчев

Ах, Йо-Йо Ма!

Награди "Грамми" - класика за 1997 г.:
Класически албум
"Премиери" - Виолончелови концерти от Даниелпоур, Кърчнър, Рауз
Йо-Йо Ма, Филаделфийски оркестър, Дейвид Зинман (диригент), Стивън Епстайн (продуцент)
(Сони)
Оркестрово изпълнение
Берлиоз: "Фантастична симфония", "Тристиа"
Пиер Булез (диригент), Кливландски оркестър
(Дойче грамофон)
Оперен запис
Вагнер: "Майстерзингерите"
Сър Дьорд Шолти (диригент), Чикагски симфоничен оркестър и хор, главни солисти: Жозе ван Дам, Бен Хепнер, Карита Матила, Рене Папе... Майкъл Уулкок (продуцент)
(Декка - Лондон)
Хорово изпълнение
Рахманинов: "Камбаните" Адамс: "Хармониум"
Роберт Шоу (диригент), симфоничен оркестър и хор Атланта, Рене Флеминг (сопран), Карл Дент (тенор), Виктор Ледбетер (баритон)
(Теларк)
Инструментално солово изпълнение с оркестър
"Премиери"
Йо-Йо Ма
(Сони)
Инструментално солово изпълнение без оркестър
Бах: Шест виолончелови сюити
Янош Щаркер
(Ар Си Ей Виктор)
Камерна музика
Бетховен: Струнни квартети
квартет "Емерсън"
(Дойче грамофон)
Малък ансамбъл
Хиндемит: Камерна музика № 1
Клаудио Абадо (диригент), членове на Берлинските филхармоници
(EMI)
Вокално изпълнение
Италиански песни от Росини, Доницети и Белини
Чечилия Бартоли (мецосопрано), Джеймс Ливайн (пиано)
(Декка)
Съвременна композиция
Адамс: "Ел Дорадо"
Кент Нагано, диригент, оркестър "Хале" Манчестър
(Нансъч)

Не било писано Веселина Кацарова да грабне златно грамофонче от "раз". Тъмнооката средиземноморска красавица с омайващ глас и феноменална техника Чечилия Бартоли изпревари "нашето момиче" може би с едни гърди. Едни ли? Ами че другите им конкурентки Рене Флеминг и Ане Софи фон Отер чакат реда си по-отдавна и пак не можаха да се вредят. Миналата година и двете фигурираха в списъка с предложения за най-добро вокално изпълнение. Флеминг с първия си самостоятелен компактдиск, носещ етикета "Декка" - Моцартови арии, а Ане Софи фон Отер с албума "Крила в нощта" - непознати песни от шведски композитори, включени в каталога на "Дойче грамофон". Уверявам ви, тези програми заслужават най-висока оценка и специално внимание, но наградата "Грами" през 1997-ма спечели напористият уелски баритон Брин Терфел за своя рецитал с разнообразни оперни арии, дирижирани от Джеймс Ливайн. Дали пухкавият Джими, както го наричат галено приятелите му, не е гаранция за получаване на "Грами"? Може и да е случайност, но отново Ливайн съпровожда, този път на пианото, новата лауреатка Чечилия Бартоли в нейния последен (засега) диск с песни от Росини, Доницети и Белини. Изпълнението е безупречно, бляскаво, стилно. И други подобни епитети могат да се прочетат в най-реномираните списания, раздаващи присъди като "Платинен печат", "Златен диапазон", "Шок", пет звездички, пет нотички и т. н. Шегата настрана, Бартоли е достойна за всякакви призове, въпреки че си е навлякла гнева на важен фактор като Жерар Мортие, обявил я за "персона нон грата" в Залцбург. Други я приемат по-благосклонно и дори й поверяват отговорни рекламни задачи. Ослепителна усмивка, разпуснати коси, рококо-тоалет и скъпа машинка на нежната китка. "Чечилия Бартоли притежава две съкровища - безценния си глас и златен "Ролекс" - гласи закачливо "вербуващият текст".
Дотам ли са стигнали нещата? И тя като Павароти... Още малко и ще запее "Ню Йорк, Ню Йорк" с Лайза Минели. Нали като големия П. е "креатура" на "Декка" - би казал главният редактор на "Опера Ентернасионал" Серджо Сегалини, иначе доста ласкав в отзивите си за изкуството на Чечилия Бартоли. А тя не си играе! Тоест играе си и още как, но с овладения до степен на умопомрачение гъвкав глас, пригоден за всякакъв род вокални акробатики, изпълняващ безотказно всички нейни желания. Нима същото не може да се каже за Веселина Кацарова? Може, дори към него добавям като преимущество несравнимо по-богатия гласов ресурс, а и по-топлото, човешко излъчване на българката. Тя е значително по-отскоро в голямата игра и самият факт, че е номинирана за "Грамми", буди най-радостни чувства.
Като сме на оперна вълна, да видим как се разви борбата в категорията "най-добър оперен запис". Тук нещата са предопределени от двете номинации на покойния сър Дьорд Шолти. Известно е, че той си е нещо като абонат на "Грами". От 1962-ра, когато печели с великолепния запис на "Аида" (там пеят Леонтин Прайс - легенда в главната роля, и Джон Викерс) до 1992-ра, Шолти прибира в джоба си точно 30 грамофончета. По едно на година! Последните му два оперни записа за "Декка", направени по време на концертни изпълнения в Чикаго през 1995-та и в Лондон през 1996-та - "Майстерзингерите" на Вагнер и "Дон Жуан" на Моцарт се конкурираха фактически помежду си и формално с още три издания без особени шансове за победа. Спечелиха "Майстерзингерите", които Шолти решил да запише повторно, защото веднъж на път с кола, включвайки радиото, чул откъс от първия си студиен запис и сметнал, че 20 години по-късно може да промени някои неща. Речено-сторено. Резултатът? Средна работа, макар и не катастрофа - пишат критици.Критиците си пишат каквото искат или каквото им поръчат, но академиците са тези, които раздават наградите. Обикновено техният избор се разминава, понякога драстично, с мнението на пресата. Примери - колкото щете. Точно това е хубавото в цялата работа. Всеки сам може да прецени, ако иска, кое си струва и кое не, без да счита, че някой някъде е последната инстанция. Подобно отношение сигурно изглежда твърде самонадеяно. Кой си ти, че да не се съобразяваш с утвърдените авторитети? Поне се освобождаваш от терзаещия въпрос защо примерно твоят любимец Гардинър със записа си на "Сътворението" от Хайдн беше пренебрегнат за сметка на Рахманиновите "Камбани", дирижирани от Роберт Шоу? Или как така ветеранът Янош Щаркер победи цял квартет зашеметяващи пианисти, между които двама съвсем млади лъвове (Аркадий Володос и Лейф Ове Андснес) редом с по-зрелите Мъри Пърая и Пиер-Лоран Емар? Последният е верен съратник на големия Пиер Булез, спечелил безапелационно "Грамми" с новата си версия на "Фантастична симфония" от Берлиоз. В неравна схватка с Райнхард Гьобел, Филип Херевеге, Питър Филипс и Филип Пикет (извинете за повторенията!) се налага Клаудио Абадо. Отскоро той записва и за EMI. Първата им съвместна работа (Хиндемит: Камерна музика № 1, 4 и 5) беше отличена, но защо само № 1 - трак от целия диск? И що за категория е това "Най-добро изпълнение на малък ансамбъл с или без диригент"?
Съдейки по предложенията тази година, става дума за симбиоза на стара и нова музика, вокална и инструментална, и още камерна... Отделно съществува категория за камерна музика. Там печелят Бетховенови струнни квартети в интерпретацията на квартет "Емерсън". Специално се награждава и "най-добрата класическа съвременна композиция" с изричното условие да е създадена през последните 25 години и да се записва за първи път. Изборът е "Елдорадо" на Джон Адамс. Призът е за композитора. Дотук май все изпълнителите обираха награди? Най-много грамофончета обаче получава компактдискът на "Сони" с три виолончелови концерта от Даниелпоур, Кърчнър и Рауз. Съвсем непознати имена, но солистът... Ах, солистът е Йо-Йо Ма, американско-китайският челист, способен на всякакви чудеса. Ето ни го и като двоен кавалер на "Грамми" - първо за най-добро инструментално изпълнение с оркестър, после за най-добър класически албум. В тази категория награда получава и продуцентът на записа Стивън Епстайн, който в трета, отделна категория, е избран за най-добър класически продуцент на годината. Основанията са пет програми с марка "Сони". Честито!
Пламен Петров