Поколения български студенти и обикновени читатели проходохиха в сложната мисъл на най-големите европейски философи, водени от Професора със "запалената коса". Той е от онези ерудити и тълкуватели, впрочем обезкуражително малко на брой, които направиха възможен диалога на българската със световната хуманитаристика, и то в годините, когато всеки поглед отвъд резервата на позволените идеи беше форма на интелектуална съпротива. Пръв за нея го санкционира Тодор Павлов, като от страниците на в. "Народна култура" му припомня, че и естетиката трябва да е партийна, а последен (засега?) - законът "Панев", по който той е освободен от Академичния съвет и като шеф на катедра. През това време, между Павлов и Панев, Професорът създава своите христоматийни съчинения "Трагичното", "Смешното", "Метафората", "Есета", "Немска класическа естетика"...; благодарение на нечовешката му работоспособност стават възможни повече от 60 тома с най-важните текстове на европейската философия и естетика. И най-важното: днес, на 70 години, Исак Паси е "живо доказателство", че дълбочината на собствената мисъл зависи от способността да разбираш чуждата.

К