Изучаването на аномията (състояние на ценностно-нормативна криза на обществото и на индивидите) може да бъде и стратегия за разбиране на социокултурната реалност в посттоталитарна България. Тъкмо това се опитва да направи новоиздадената книга, която представя резултатите от емпирично социологическо изследване, проведено през миналата година.
За теоретична основа авторите са предпочели концепция, близка до класическата дефиниция на Дюркем. Методологията е също класическа - от хипотезата за остра и масова аномия през регистрирането на нейните прояви към разкриването техните причини и предпоставки. Формите, които приема разпадът на ценностните рамки, са анализирани на различни нива: в личния емоционален свят, в семейството и в професионалната среда, в икономиката и културата. В търсене на социалните групи, които работят за противоположния процес на интеграция, авторите стигат до тезата, че новият ценностен и нормативен ред "може да се утвърди или чрез консенсус между конфликтни интереси и ценности, или чрез сила, но и в двата случая като че ли това става окончателно със смяната на поколения".
В приложенията на книгата са представени методиката на емпиричното изследване (проведено с участието на екип от "АССА-М") и крос-таблици на част от събраните данни. Изследването е част от международен проект (иницииран и координиран от Швейцарската академия по проблемите на развитието) за изучаване на феномените на аномия, реализиран в страни като Китай, Австралия, ЮАР, Малайзия и др.
Б.Б.
_________________________
Желю Владимиров, Иван Кацарски, Тодор Тодоров, Момчил Баджаков, България в кръговете на аномията.
Библиотека Софилос. София. 1998