Ако не е върховно, поне е поучително

Японски музикант - Акихито Михара застана пред Софийската филхармония. Млад диригент, но с богата биография. Сред обучаващите го фигурира името на Сейджи Озава, фигурират факти като асистентство на Ленард Бърнстейн, асистентство на Клаудио Абадо по време на гастролите на Берлинската филхармония в Япония, още - получил е престижни награди от три международни конкурса за диригенти, има многобройни концертни участия, богат репертоар, активна диригентска оперно-симфонична практика из Япония и пр.
Софийското участие на Акихито Михара предложи традицията на стабилния класико-романтичен репертоар: Бетховен - увертюра "Кориолан", Менделсон - Концерт за цигулка и оркестър, и Брамс - Втора симфония. И, както можеше да се очаква, тази програма беше представена професионално, отговорно, стриктно, в не по-малка степен интересно и визуално описателно. В неговия случай притежаването на мануална техника е задължително. И той я има, дори с подчертана подробност на жеста. По него, по жеста, може да се прочете партитурата с всичките й детайли. Особено разграфена и по хоризонтал, и по вертикал изглеждаше симфонията на Брамс. Прекрасно е воденето да е с такава театрална, в добрия смисъл на думата, подробност, точност, ако това не е точност, абстрахирана от диханието на живия организъм, на живата Брамсова музика, от вопъла и вълнението на звука. Изпълнението е не без влиянието на световния опит. Затова пък жестът, който дисциплинира, води и подрежда, има голямо значение за солиста. Всеки би останал доволен от толкова внимателен и стриктен акомпанимент.
Велика Цонкова имаше този шанс - да изсвири Менделсоновия цигулков концерт с него и с филхармонията. Позната ни е от многото й други представяния из страната като деликатен музикант, умел инструменталист, музикант с култура на звука, с професионално отношение и знание. Но зрелостта, точността на емоционален избор и богатството му, които безспорно могат да дойдат с годините (без това да е закономерно), Велика Цонкова би трябвало и сама да потърси.
Един много добър концерт "направи" и пианистката Даниела Андонова - рецитал в зала 9 на НДК. Преди всичко атмосферата на този концерт се получи. Получи се заради това, което Даниела Андонова притежава по природа - то е видимо и интересно. Дължи се в известна степен на даденостите й за бързина, техническа лекота, на природната й гъвкавост. Дължи се още и на някаква нейна непосредственост, спонтанност, вътрешна "отвореност" за контакт. А това, което се чу най-отгоре - "вслушването", романтичният, лиричният тон, го предлага и самата музика, изпълнена на концерта - Хайдн, Менделсон, Скрябин, Рахманинов.
Милена Божикова