Райна и магиите

Райна Кабаиванска пристигна в България по покана на Софийската опера. Поводът бе четиридесетата годишнина от началото на артистичната й кариера. На оперната сцена тя я отбеляза с "Тоска", поставена под диригентството на Недялко Недялков с участието на Румен Дойков, Стоян Попов, Димитър Станчев, Стоил Георгиев, Петър Бакърджиев. След празника Румен Нейков, режисьорът на юбилейната "Тоска", сподели: През юни 1978 г. Райна Кабаиванска пя в първата ми постановка на тази творба в Стара Загора. По това време бях в Дрезден и се разминахме. Когато се завърнах от Германия, успях да я догоня на друг спектакъл, в Габрово, където тя гостуваше със Софийската опера под диригентството на Борис Хинчев в "Мадам Бътерфлай". Спря токът. Представлението бе прекъснато. Междувременно запалиха свещи в гримьорната и така, най-неочаквано се състоя една от най-вълнуващите ми срещи с Кабаиванска. Оттогава, като неин верен почитател пазя автографа й с пожелания за блестяща кариера и за щастие. Когато светна, действието започна наново. Публиката не беше помръднала. Трийсетина минути бе чакала търпеливо и не знаеше дали ще дочака. Излишно е да казвам, че аплодисментите бяха бурни. Но преди това бе магията на Райна Кабаиванска.
Това, което ми възхищава у нея, е, че тя винаги успява да се изолира от дискомфорта и така се концентрира, че създава свой свят. Около него се завърта всичко, увлича партньорите си, оркестъра. И те самите започват да работят по друг начин.
Много пъти съм анализирал абсолютно конкретно какво точно прави тази артистка на сцената, как го прави и в какъв момент, за да постигне желаното въздействие. Райна не крие годините си. Сега е на 63, а в "Тоска" играе 18-20-годишна. В превъплъщенията й помага не само техниката на пеенето, помагат й правилата на сценичната изява, които до съвършенство е усвоила. Партнира така, че накрая можеш да кажеш: спектакълът е сътворен от артисти-личности.
Мисля, че Райна интуитивно е достигнала до истината за артистичната техника, която й позволява да не се вторачва в диригента и така да се движи в пространството, че да може да гради свободно образа си.
Наблюдаваш ли Кабаиванска, ще откриеш, че тя самата е носител на идеите и намеренията за образа. След като това е така, не е трудно да ги осъществява. Тя е абсолютно наясно как да вдигне драматично ръцете, как да отиде напред към оркестъра, да изреве, да изплаче тона. И публиката да й повярва. Тя е най-добрата българска оперна актриса, владее до тънкост големия жест, напълно наясно е с мелодраматичния оперен театър.
Веднъж изработена перфектно, партията й тепърва търпи развитие. Райна обича да дава ход на вътрешния усет за онова, което се случва или трябва да се случи на сцената. Без дори да си е казала и дума с тенора преди спектакъла, без да е правила уточнения предварително, умее да изиграе една велика любов на сцената.
Как да не й повярваш!
За нея никой режисьор не би трябвало да има притеснението, че ще внесе в постановката му клишета. Тя винаги внася по нещо ново, всеки път.
Дано Господ даде на Райна повече години да пее. За големия майстор възраст няма.