Съмнения и отговор

Всички сме се сблъсквали в един или друг момент от културните си усилия с онова ходене по мъките, което би могло да се нарече издирване на стари периодични издания. Може да се състави индекс на страданията, предлагани от българските библиотеки в подобен случай. Затова първото чувство, които изпитва човек при вида на една поредица книги, обещаваща да представи достойно и подредено културното наследство в литературни вестници и списания, е въздишка на облекчение. Въздишка, която повлича със себе си и някои съмнения. Способен ли е един, предпоставен като всеки прочит, личен избор да замести мазохистичното удоволствие от ровенето-издирване-и-намиране? Всеки избор притежава моделиращ аспект, той не може да бъде интерпретативно невинен. И затова - няма ли вместо да се изпишат вежди върху лицето на интереса към миналото, да се избодат неговите и без това полуслепи очи? И още - ако извадим живи текстове от тялото на литературноисторическите процеси и ги свием в китка от изсушени цветя, доколко губим богатството на преплетени смисли, реакции и отношения в публичното културно пространство - самата интрига в случването на културната мисъл? И още много съмнения...
Изглежда, че издателство "Слово" от Велико Търново е смогнало да остави всички тези въпроси в кухнята на своя амбициозен проект и сега предлага решителен отговор на хамлетовските ни проблеми. Поредица "Литературни кръгове и издания" под общата редакция на Сава Василев вдъхва нов живот в тялото на опита да се преосмисли културното минало от годините мужду двете световни войни. От 1995 година до този момент са излезли четири книги и предстои да излязат поне още три. Целият проект се осъществява от опитни изследователи на българската литература и се старае строго да следва принципите на системност и научна аргументираност сред необходимостта от пристрастие, която е неизбежно зададена от самото право на избор. Възкресените статии, манифести, рецензии са грижливо прибрани в рамките на корпус от литературноисторически текстове. Предговорът предговаря срещата с наследеното слово и в някои от случаите достига повече или по-малко нужната степен на самостоятелна студия; приложенията задават още един обобщен поглед върху библио-историческото пространство; бележките отбелязват конкретността на документалните факти. Вестникарската хартия напряга сетни усилия да развесели окото на читателя с илюстрации. В снимките на портрети, рисунки и страници от оригиналните периодични издания се съживява нещо от пъстрия и напрегнат живот на онова време. И понеже очите на желанието са ненаситни според една народна приказка, привижда ми се тази поредица върху финландски офсет, с големи и лъскави илюстрации, с многоцветни корици от двустранно хромиран картон. Може би някога и на това ще му дойде времето. А засега да бъдем благодарни на всичко, което имаме. Защото латинската мъдрост казва: "Получих по-малко, отколкото съм очаквал, но сигурно съм очаквал повече, отколкото заслужавам".
Милена Кирова

___________
Поредица Литературни кръгове и издания: Манифести на българския авангардизъм (съст. Виолета Русева), 1995; Литературен кръг Стрелец (съст. Сава Василев), 1995; Литературната задруга Хиперион (съст. Стоян Илиев), 1996; Литературен лист Развигор (съст. Елена Налбантова), 1998. Издателство Слово, Велико Търново