Много очи за едно читалище...

Парадоксално, но случващо се: в България вече и самодейците стачкуват. В Горна Оряховица.
От края на миналата година културните дейци в Горна Оряховица демонстрират особено бурен обществен и политически живот - стачният маратон, обладал деятелите от читалище "Напредък", е разделил самодейци, настоятелство, общинска администрация и родолюбиво гражданство на два непримирими лагера. Участниците в самодейните баталии пишат изложения, писма, донесения и обяснения до всички висши, средни и низши държавни институции. От писмените обяснения личи омерзението, отровило нежните души на културтрегерите.
"Справедлив бунт" или "противозаконни стачни действия" са двете коренно противополжни оценки на ситуацията. Събраната в един лют възел негативна енергия, изглежда, е на път да закрие читалище със 128-годишна история.
Засега резултатът е, че читалище "Напредък", представило един от най-добрите проекти за участие в Програмата за развитие на ООН (ПРООН), не получи очакваната подкрепа.

Стачните кадри в горнооряховското читалище "Напредък" се набират предимно от двата самодейни състава - хоровият "Славянско единство" и танцовият "Сидер войвода", с помощта на КТ "Подкрепа". Недоволните, които твърдят, че исканията им са предимно синдикални, обвиняват настоятелството в безотговорно отношение към развитието на творческите процеси в самодейните колективи и школи.
Те изпращат отворено писмо, озаглавено "Зов за помощ", до всички отговорни институции в републиката. "Зовът" е срещу ръководството на читалището и неговия председател г-н Константин Цанев:
"Вече четири отчетно-изборни събрания се провеждат с недемократични средства" - пише в жалбата. Председателят плащал членския внос на "приятелски кръг" и политизирал институцията, фалшифицирали се резултатите от изборите, имало опасност да се ликвидират съставите. В читалището е настанена без търг кабелна телевизия...
Драматичното писмо е подписано от самодейци от двата състава, още от музикална школа, младежки театър, кино-фотоклуб, детска балетна школа, секция на КТ "Подкрепа".
Освен "зова", същите хора изпращат жалба и до Министерството на културата, оспорваща резултатите от проведеното през миналата година отчетно-изборно събрание - манипулирано, според тях, без достатъчно гласове за избора на новия (стар) председател. В писмото е описана и умилителна картинка с патриотичен привкус: след обявяване на резултатите на сцената се качили самодейци, художествени ръководители и щатни служители и запели възрожденски песни. В тая обстановка продължил изборът на управителен съвет.
"По повод 80-годишната възраст на председателя Константин Цанев и трудните години, които предстоят", молителите настояват министърът на културата да издаде разпореждане да се отмени решението на общото събрание като незаконосъобразно и да се спре регистрацията пред окръжния съд до изясняване на случая.
До Министерството на културата пише и кметът Н. Колев, като се опира на протокола от заседание на общинския съвет и решение (N 576 от 29 януари 1998г.), в което се казва, че са налице необходимите и достатъчни обстоятелства за прекратяване на народно читалище "Напредък" с ликвидация съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1, 2, 3 от Закона за народните читалища. Недоволните от избора на председател изпращат писмо и до съда, изпреварвайки официалното внасяне на документите от новоизбраното ръководство, което допълнително удължава съдебната процедура по доказване правотата на легитимното събрание.
Отделно е изготвена и стачна декларация, пак от самодейци, и е изпратена до читалищното настоятелство, Министерството на културата и Министерството на труда и социалните грижи.
Какво отговаря на всички тези обвинения другата страна?
Основният проблем, според председателя и членове на управителния съвет, е нежеланието на ръководителите на двата състава: "Сидер войвода" и "Славянско единство", да изпълнят искането на настоятелството за прекратяване на дейността им като сдружения с идеална цел, които са се подслонили под покрива на читалището. Ако останат такива сдружения, те трябва сами да плащат всички разходи за заплати на ръководители и оркестранти, за реквизити, ползване на читалищната сграда и т.н.
Съгласно ЗНЧ чл. 2, ал. 2 читалищата са юридически лица с нестопанска цел. Художествените колективи са част от дейността им и докато са в структурата на съответното читалище, те не могат да се обособяват в нови самостоятелни сдружения с идеална цел. Ако се обособят като самостоятелно звено, партнирането им се урежда чрез договорна основа.
Сдружението на фолклорния състав "Сидер войвода" използва читалищен гардероб и реквизит; читалището плаща своите разходи за електричеството, но в тях са включени и разходите на двете сдружения - общо близо четири милиона лева плюс почти 1 милион лихви и глоби. За телефон, ползван и от сдружението, читалището трябва да плати за един месец 450 хил. лв. Художественият ръководител на "Сидер войвода" Иван Иванов продължава обаче да има претенции към читалищното ръководство за издръжката на състава - заявката за тази година е на общо стойност 13 млн. лв. и която включва закупуването или ушиването на "панталони, цървули, трика, аудиокасета, рекламна диплянка, финансово осигуряване на нови постановки".
Хоровият състав, регистриран от 1990 година като сдружение, събира приходите от концерти и турнета за себе си, но читалището им плаща заплати, отопление, осветление, вода.
Секретарят на читалището Веселин х.Георгиев пише на 13 февруари т.г. писмо до министъра на културата във връзка с решението на общината за ликвидация на читалището, в което говори за "сдруженията, които паразитират под покрива на читалището" и за "идеолози и преки подстрекатели на други служители в читалището към стачни действия, срещу "несговорчивия председател".
Истинските причини, според него, за създадените проблеми са: противопоставяне на финансово-икономическите интереси на сдруженията срещу тези на читалището и настоятелството; опит за политическа саморазправа с председателя и всички неудобни, които спазват закона за читалищата от страна на червената градска управа; неподчинение и саботажни действия с цел читалището наистина да бъде доведено до условията за изпълнение на чл. 27 от ЗНЧ - т.е. до ликвидация.
Самодейците, пак според секретаря, получавали от турнетата валута на ръка, и така ръководителите им ги държали изкъсо. Политиката на сдруженията се подкрепяла и от общината.
Според мнението на експерти от Министерството на културата съгласно ЗНЧ параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби, на читалището се отстъпва безвъзмездно право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставен им до влизане в сила на закона. Това право на ползване включва и възможността да се отдават под наем и помещения по финансови причини.
Случващите се събития в Горна Оряховица, чийто финал още не се вижда, е явление, типично за немалко читалища. Заразата "два Синода" пламна с особена сила в последните месеци на миналата година - времето, когато, според новия Закон за читалищата, трябваше да бъде извършена регистрацията. На много места се провеждаха по две-три събрания: довчерашни "победени" се прегръщаха като днешни "победители". Губещата страна задължително обвиняваше спечелилите, че изборът на настоятелство е нелeгитимен. След обвиненията в "нелeгитимност", съдилищата се затрупват с опровержения и жалби, които забавят съдебната регистрация, неприключила и досега в цялата страна. В жалбите изобилстват констатации като "драстично нарушаване принципите на изборност и демократичност", "груба манипулация", "уреждане на приятелски кръгове", "политически избор", "фалшифициране на документи" - все обвинения, които, ако наистина са верни, представят читалищните събрания като сборища на корумпирани типове. Подобна картина автопортрет са нарисували и жалващите се страни от Горна Оряховица. В нея са изрисувани образите на непримиримо амбициозни хора сред самодейците, щатните читалищни работници, членовете на управителното тяло на читалището. Ясно се виждат червените и сини панделки на спорещите.
Така читалището още веднъж се явява пред гражданството в неблаговидна светлина. И за пореден път губи довериe, уважение и достолепие.
Преплитането на лични и политически интереси зад благовидното "на ползу роду" е видимото нарушение на устава и закона на една самоуправляваща се, неполитическа организация с идеална цел, каквато е читалището. В Горна Оряховица случаят е точно такъв - всички се кълнат, че това, което правят, е в името на любимото им читалище и е за въздигане културното равнище на съгражданите. Всички се кълнат и всички, независимо от коя страна на барикадата са, маскарят доброто име на столетното си читалище. В борбата за "наши" и "ваши" се включват и общинските институции. Виждайки, че нещата в читалището са отишли далеч, местната власт решава да се намеси, преигравайки обаче с решенията си за една самостоятелна организация, каквато е читалището.
На свой ред председателят на читалището изпраща писмо до министъра на културата, до областния управител и до още няколко отговорни държавни инстанции, в което подробно описва взетите решения от общинарите:
"На 18.12. в дневния ред на сесията е вмъкната точка за предложения: "Вземане становище относно стопанисването и управлението сградата на Народно читалище "Напредък" - Горна Оряховица".
"Общинският съвет на основание чл. 21, ал.1 т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и във връзка с чл. 3 ал. 1,2 и 3 от Закона за народните читалища (ЗНЧ) определя следното основно изискване за дейността на читалищното настоятелство по отношение ползването на сградата на читалище "Напредък":
1. Сградата на читалище "Напредък", представляваща публична общинска собственост, или части от нея, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се ползват за стопанска и производствена дейност."
2. Общинският съвет на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА настоява организационно-техническите и материално-техническите проблеми на читалище "Напредък" да се решат по спешност от компетентния орган по смисъл на чл. 6, ал. 1 от Закона за народните читалища.
3. Общинският съвет отлага до окончателното решаване на проблема в читалище "Напредък" решението си за предоставяне право на безвъзмездно ползване и управление на читалищната сграда и задължава кмета на общината да реализира правомощията си по чл. 12, ал. 1 от ЗОС.
4. При доказване невъзможност да се нормализира дейността на самодейните художественотворчески колективи към читалище "Напредък" в срок до един месец, общинският съвет да се възползва от правото си по чл.21, ал. 2 от ЗМСМА и със свое решение да предложи на министъра на културата и районният прокурор да искат от Великотърновския окръжен съд читалище "Напредък" да бъде прекратено с ликвидация, съгласно чл. 27, ал. 1, т.1,2,3 от ЗНЧ.
5. Задължава председателя на общинския съвет да предостави преписи от настоящето предложение и решенията от него на заинтересованите страни и на средствата за масово осведомяване."
Властимащите в Горна Оряховица вземат и друго скандално решение: библиотеката към читалището да стане общинска. Целият книжен фонд от 107 хил. заглавия да не би да са купени само от общината за тези 128 години? - питат читалищните работници. Таксите за книги, входът за читалнята също се внасят в общинския бюджет - 180 хил. лв. от библиотеката са заприходени в общинската каса.
До финансовата ревизия на направление "Култура" - Горна Оряховица, по въпроса за събирането и разходването на допълнителните средства от библиотеката в Горна Оряховица е изпратено писмо, подписано от главен счетоводител, началник отдел и зам.-кмет, с което се обявява, че средствата от библиотеката са "текущо дължими на финансиращия общински бюджет". Казва се още в писмото, "че библиотеката изпълнява общински функции и че същата не следва да се счита за самостоятелна нестопанска организация по смисъла на ПМС 23/1991 г. и понеже не е регистрирана съдебно като такава, не може да се счита за читалищна поради това, че ПМС 19/96 г. бе отменено с ПМС 165/1996 г."
На едно читалище, като му отмъкнеш библиотеката, може да се каже, че вече наполовина си успял да го съсипеш... Оттук до ликвидацията му крачката наистина е само една.
Въпреки баталиите: стачки, лозунги, престрелки по вестници, радио и телевизия (местни и национални), плакати, лозунги, заплахи, окръжният съд във Велико Търново, с участието на зам. окръжния прокурор е приел за законосъобразни документните, представени от настоятелството на читалището и е извършил регистрацията и след като е изслушал авторите на "писмото-жалба", е посочил, че не са налице нарушения на Закона за читалищата.
Би следвало спорът, след решението на съда, да приключи. Общинските началници, обаче продължават да подклаждат напрежението:
Зам.-кметът на общината Илия Михайлов (за когото секретарят на читалището напомня, че е избран с листата на БСП) в интервю за регионалния вестник "Борба" от 11.2. 1998 г. казва следното: "Лично според мен най-доброто решение е господата от настоятелството вкупом да кажат довиждане..." И по-нататък "...състав на окръжния съд регистрира при съмнителни обстоятелства в името на народа читалище "Напредък".
Политическите сили в града, поблазнени от идеята, че могат да променят съдбата на читалище "Напредък", дружно приемат декларация след проведената среща с читалищното настоятелство на 15 януари т.г.. Само че настоятелството отново не приема "протегнатата ръка на политическите сили", а "изразява своя категоричен протест срещу решението заложено в тяхната декларация". Според читалищните деятели на тази среща е демонстрирана арогантност, незачитане на мнения, липсвал е конструктивен диалог...
Една самоуправляваща се организация, неполитическа, представляваща гражданското общество, каквато е читалището, е в правото си да отхвърли подобни декларации, защото голямата заслуга за драмата на читалището е точно на политическите сили, независимо от цветовите им различия.
Любен Русков