Разминаване в балета

Трета балетна вечер върху съвременна българска музика и връчването на възпоменателната награда за хореография "Маргарита Арнаудова" се състоя на 19 март в зала 2 на НДК.
"Възпоменателната награда "Маргарита Арнаудова" за млад хореограф е учредена по инициатива и със средствата на г-жа Калина Богоева. Целта на балетните вечери и възпоменателната награда е стимулирането на развитието на българската хореографска мисъл в интерпретация на българското музикално творчество и разкриването на нови възможности на изпълнителското майсторство на "Арабеск" - откъс от статута на организираните вечери (в. "Култура", бр. 1, 5 януари 1996, с. 2).
Четири балетни произведения се състезаваха за наградата "Маргарита Арнаудова" тази година: "Жарава" от Александър Йосифов в хореографията на Антония Докева; "Малка любовна сага" от Марин Големинов в хореографията на Мая Михайлова; "Заспивайки... там" от Любомир Денев и Анатолий Вапиров в хореографията на Анна Донева; и "Атрактивни теории и постмодерни ритуали" - шумови ефекти и песен от Антрей Паунов, и "Екипаж" в хореографията на Галина Борисова. Публиката присъди своята награда за хореография на първото произведение. Журито на балетната критика присъди отредената награда за хореография на изпълнителите от балет "Арабеск".
Най-накрая и в балета започнаха да се зараждат скандали. Много добре. Току-виж и балетът в България излязъл на първа страница на вестниците. Не поради своите успехи, които никой не отрича, но кой ти пише за успехите, а поради скандалните ситуации. Пък скандал след скандал и току-виж все повече хора започнали да ходят на балет. Защото, както е добре известно, у нас не същността прави шумотевицата, а шумотевицата оформя същността.
Та имаше скандал в балета. Три години поред доц. Калина Богоева и балет "Арабеск" организират вечери на българската хореография "Маргарита Арнаудова". И за тези три години това събитие се очакваше и следеше с интерес само и предимно от балетните среди. Сега обаче е друго. Заговори се за неспазване на регламента, пристрастие на зрителите, обидени и ощетени, и - ето ти го събитието. По регламент една награда за хореография се присъжда от името на публиката, като всеки от зрителите надписва на гърба на собствения си билет номера на произведението, което му е харесало най-много, и го пуска в приготвената за това урна. Хореографът на произведението, спечелило най-много гласове, печели като награда картина от художника Христо Градечлиев.
Да, обаче някой си помисли, пък после го сподели с други, пък може би някой и да го е реализирал, че който купи най-много билети, той ще надпише най-много от тях и от неговото мнение ще зависи на кого да бъде връчена наградата на публиката. Това ще рече - дирижиране на общественото мнение. Че защо не? Макар че конкурсът е създаден с най-добри намерения от организаторите и с гордостта, че не някакво жури ще налага мнението си, а сама публиката може да реши какво й харесва най-много. Тази година публиката беше учудващо единодушна. Затова пък критиката, в чието жури бях, не. След първата вечер за съвременна хореография, когато наградата на публиката спечели именно това произведение ("Зуна" по музикален колаж и в хореографията на Антония Докева), което критиката хареса най-малко, се създаде още една награда - на критиката. И отново с благородното намерение да се съпоставят и преосмислят различията в критериите и оценките на публика и критика. На следващата година и публиката, и критиката концентрираха вниманието си върху едно и също произведение ("Остинато" от Марин Големинов и в хореографията на Маргарита Градечлиева), с което доказаха, че когато нещо е направено добре, има достъпна и интересна идея и реализация, тогава критериите на публиката и критиката могат да се дублират. Тази година обаче дори членовете на журито не можаха да постигнат единомислие помежду си. И тук пролича главното - липсата на единни критерии при оценяването на съвременната хореография.
Какво е съвременна хореография: стар сюжет, осъвременен от движения, които са създадени в настоящето - т. е. в наше време; или търсене на съвременен сюжет, реализиран с подобаващи за съвременността движения; или търсене на това, което не е правено, без значение дали в миналото или пък в съвременността? И какво въобще е хореография - буквалният му превод е запис на движения, а в общоприетия - комплекс от движения, които изпълняват артистите, когато пресъздават образ или идея на сцената. А дали хореографията включва само балетни и танцови движения, или пък и наподобяващи, нетанцувални, но "движещи" се движения? Тук журито, съставено от професионалисти, се размножи в преценките си. И това доведе до соломоновското решение вместо награда за хореография (никоя не събра исканите три гласа), да се присъди награда на изпълнителите на балет "Арабеск", осъществили четири, разнообразни като жанр и изразни средства постановки. С това журито показа своето безсилие, защото наградата, която трябваше да присъди, е за хореография! И то за съвременна хореография! Но и своята амбиция да не се дава награда за интересни заявки, а за цялостни, завършени и убедително реализирани произведения.
Третата вечер за съвременна хореография изяви на преден план проблеми, чието решение е неотложно. Необходимо е описание на основните критерии, по които ще бъдат оценявани произведенията, формулировка и популяризиране на тези критерии, и публична, съобразена с формулираните изисквания оценка на творбите. Необходимо е също и създаване на жури, състоящо се не само от балетни критици, а и от театроведи, драматурзи, представители на авангардни изкуства (все пак от четирите пиеси три бяха с тенденция към танц-театър); ще бъде добре и да има различно жури за всяка поредна вечер на съвременната българска хореография. В противен случай тези интересни и многообещаващи изяви ще се превърнат в собственото си клише. А от тях очакваме създаването на българската хореография, осъществена по българска музика и със самобитна пластика. Става дума за нова, българска и неповторима, а не за копие на вече видяното. Сигурно никой не би искал да повтаряме известния виц: Защо при социализма не достига месото? Защото социализмът се развива толкова бързо напред, че кравите не могат да го догонят!

Анелия Янева