Истинският вярващ от Ерик Хофър е появилата се съвсем наскоро книга, издадена от Института за пазарна икономика със съдействието на Информационната служба към посолството на САЩ. Подзаглавието на книгата е "Мисли за природата на масовите движения". Днес у нас то като че ли звучи малко анахронично, защото с еуфорията от масовите движения, изглежда, е свършено. Поне от една година насам. За еуфорията от масовите идеологии да не говорим. Но когато човек все пак отвори книгата и се зачете в нея, с изненада открива, че това съвсем не е досаден преглед на изродилите се и довели до чудовищно мракобесие идеи на XX век (както леко подвежда и илюстрацията на корицата), комбинирани например с подходящи извадки от историята на световните религии. Напротив, това е универсален анализ на зараждането, установяването, отмирането (или заместването му от друго/други) на което и да било движение; това е книга, по която могат да се поставят диагнози (и индивидуални, и масови), по която могат да се съставят модели, защото тя изучава най-общовалидни отношения - на различните типове индивиди към масовите движения, на семейството към масовите движения, на корпоративността към масовостта. Обсегът на тези обобщения е много голям - от колониалните общества, в параграфа, за които могат да се намерят едва ли не съвети, как западните колониалисти, изконно чужди на местното население заради своята култура на индивидуализма, биха могли да запазят властта си над колониите - или до това, защо плановете за индивидуално стимулиране на работниците "носят повече вреда, отколкото полза". Книгата тръгва от основната теза, че "фрустрираните, неудовлетворените и объркани хора преобладават сред ранните привърженици на масовите движения". В нея читателят може да открие различни типове хора, според мястото им в обществото и според индивидуалната им преценка за себе си като например "бедните", разделени на "нови бедни", т.е. скоро обеднели, "крайно бедни", за които " да заспиш с пълен стомах е триумф", "свободните бедни", т.е. освободените роби, изправени пред свободата на избора и отговорността за собствения си успех или провал, "бедните творци", "обединените бедни", "неудачниците", "прекалено егоистичните", "отегчените", "малцинствата" и др. Книгата, разбира се, изобилства от исторически примери, но и леко стъписва, когато припомня познати от близкото ни минало (и дали само от миналото?) неща, формулирани обаче още от Хитлер. Той например е казал: "Колкото повече постове и служби едно движение трябва да раздава, толкова по-лошокачествен материал ще привлече, и накрая тези политически паразити в такава степен започват да преобладават в една победила партия, че честният поборник от миналите дни вече не може да познае старото движение... Когато това се случи, с "мисията" на такова движение е свършено." Стъписва и казаното за социалистическите държави и азиатските общества. През 1955 г., когато е писана книгата, това са били само прогнози, а сега са вече сбъднати прогнози. Ерик Хофър никъде не изпада в многословие и много от тезите му звучат като сентенции. Един цял параграф се изчерпва с две изречения: "Ние сме по-дръзки, когато се стремим към излишества, а не към необходими неща. Често, когато се отказваме от излишествата, свършваме с недостиг на най-необходимото". И понеже изкушението да се привеждат актуални цитати от книга, в която става дума за бедни и богати, за надежда и бъдеще, е твърде голямо, ще си позволя да завърша само с още една мисъл на автора, чието по-пространно тълкуване, читателят ще трябва да открие сам: "... едно въздействащо учение, освен източник на сила, трябва да претендира да е ключ към книгата на бъдещето".
Преводът на "Истинският вярващ" е дело на Диана Пишева и наскоро починалият Виолет Цеков. Редакцията и съвместяването на стиловете на двамата преводачи принадлежат на Андрей Иванов и Красен Станчев от Института за пазарна икономика.

Ирина Илиева