Откриването на "Мартенските музикални дни" беше под знака на юбилеите: 50 години Русенска филхармония и 90-ата годишнина от рождението на Марин Големинов. Вариации по тема на Добри Христов трябваше да прозвучат като тържествено въведение, като почит към родните традиции и към Маестро Големинов. А включването на "Симфония на псалмите" от Стравински с нейното вълнуващо и величествено общочовешко послание имаше и подтекст - създаването й през 1930 г. е по повод 50-ата годишнина на един друг оркестър - Бостънския.
На Мартенските дни всичко е добре измислено и премислено! Но въпреки предварително планираните акценти в център на вечерта се превърна участието на Ваня Миланова с Концерт № 1 за цигулка от Прокофиев. Удивително силно е излъчването й, защото съчетава крехкост и пламък, полет и зрелост. А е успяла да съхрани и младежката си спонтанност все така неуморена от навици и рутина.
За Русенската филхармония, дирижирана от Цанко Делибозов, това бе първият от поредицата концерти, предвидени в програмата на фестивала. Очевидно в тях ще очакваме доказването на доброто самочувствие на състава и многостранните му възможности.
В следващите две вечери подиумът беше за младите. (Също чудесна и отколешна традиция!) Да се превърне за дни една сборна младежка формация в оркестър е почти непосилна задача. И въпреки това двамата талантливи диригенти Павел Балев и Драгомир Йосифов бяха сторили много, за да зазвучи този състав, и то в две коренно различни програми. Първата, класическата, би представлявала проблем и за опитен ансамбъл: Бах, Хайдн, Моцарт. 27-годишният Павел Балев нагази смело в тези дълбоки води. Четирите години обучение в Германия, във Ваймар, са го въоръжили със стабилни познания, дали са му и някои опитности. Знае какво иска, най-вече по отношение на звука: да бъде сдържан, овладян и пределно концентриран, а не волно разточителен и импулсивен. Проблем е обаче как оттук нататък тази дисциплинираност да добие отново лекота и естественост, да не бъде мислена и спъваща. Получава се, но след продължителна и постоянна съвместна работа. Това, разбира се, нямаше как да стане. Затова пък школата, която преминаха тези млади инструменталисти за броените репетиционни дни, със сигурност ще им бъде безкрайно полезна - като практика, но и като среща с един по-съвременен интерпретаторски подход. А какъв е резултатът от по-системното "копаене" в подобна насока, можеше да се види по звученето на хор "Васил Арнаудов", който вече от няколко години работи с Драгомир Йосифов. В Баховия "Магнификат" те демонстрираха подвижност, яснота на линиите и отношение към текста, каквото малко български състави се стремят да култивират в пеенето си.
И една приятна изненада в този младежки концерт: румънският виолончелист Габриел Ръзван-Сума. Само на 20 годино и впечатляващ със зрелостта и освободеността на музицирането си. Почти съм убедена, че го чака добра международна кариера. Още едно потвърждение на умната и далновидна работа на директора на фестивала Ива Чавдарова, която не само обмисля всички подробности в програмата, но го прави и от позициите на информиран музикант със собствени високи критерии.
Това пролича и във втория концерт на Младежкия фестивален оркестър, в който имаше две премиери - световна и българска. 30 години след написването и изпълнението й на "Варшавска есен" Симфония на тембрите от Васил Казанджиев прозвуча и у нас. Изключително важно и необходимо е да се обръщаме към сътвореното преди години. Крайно време е целенасочено, а не инцидентно, да се вадят творби от братската могила, в която сме ги скупчили. Наблюденията могат да бъдат полезни, поучителни и изненадващи - кое е останало там, в годината на създаването си, и какво се е придвижило с нас във времето, без да загуби достойнства, а може би и придобивайки и нови. Симфонията на Казанджиев е запазила свежестта на интересните си темброви находки и игри. Показателен е дори само фактът, че Драгомир Йосифов, който е почти неин връстник, се запали по нея като диригент. А и младите музиканти я изсвириха с разбиране и увлечение. Всъщност оказа се, че съвременната музика много по-добре им се удава.
Световната премиера беше на известния румънски композитор Анатол Виеру. Чест е за фестивала, че е създал творба специално за Мартенските дни: Елегия II за виолончело, контрабас и камерен оркестър. Една дълбока и вглъбена музика, вълнуваща със своята откровеност - без игра, поза и външни ефекти. По странен начин смирена, но и тревожна.

Юлиана Алексиева