Сезон е най-новото литературно списание на нашия книжен пазар. Издава се от двама поети със съдействието на фондация "Отворено общество". Редактор е Иван Теофилов, а Кирил Мерджански се явява в ролята на "съредактор". Списанието ще излиза на всеки три месеца, т.е. четири сезона годишно.
Заемам определението, дадено на една нищо и никаква вафла, за да нарека първата книжка, Зима'98, така както тя заслужава. Книжка трепач! Нейно мото е едно изречение на Цветан Тодоров: "Човек не съществува без другия". Принципът на различното, или ако предпочитате - другостта, е удържан в целия брой на впечатляващо равнище, с незначителни изключения. Това списание не робува нито на поколения, нито на литературни кръгове, нито на предпочитан дискурс. То ни се явява предимно българско и по-малко преводно, но е българско по един многоезичен начин, защото "сдобрява" съвършено различни литературни езици. Неговата еклектичност е адекватна на днешното четене. Там звучат без да си пречат гласовете на Георги Рупчев, Цветан Тодоров, Георги Данаилов, Екатерина Йосифова, Илко Димитров, Гийом Аполинер, Крум Ацев, Георги Господинов, Рада Москова, Алек Попов, Калин Янакиев, Александър Шурбанов, Жана Николова-Гълъбова, Силвия Чолева, Палми Ранчев, Бойко Пенчев, Едвин Генцлер, Димитър Шишманов, Константин Гълъбов, Иван Мирчев, Рада Шарланджиева.
Личните ми читателски възторзи са по адрес на три текста: "Гмуркачите" на Георги Рупчев, брилянтното есе на проф. Богдан Богданов "Един опит за еротизиране на морала" и статията на Димитър Камбуров "Атлантида и Титаник или литературата и хуманитаристиката след Стената". Последната доста апокалиптично поставя толкова сериозни въпроси, че непременно би трябвало да предизвика шумен дебат, ако изобщо съществува някаква общност на българските хуманитаристи.
С.М.