Проф. д-р Стоян Джуджев ни напусна на 17 март. Доживял до 95-годишна възраст, той се бе превърнал в живата легенда на българската етномузикология. Ако търсим приноса на българската музика в световната култура, то традиционната ни има съществен дял. Тук е основният принос и на проф. Джуджев, който не само разкри особеностите й, но и насочи вниманието на световната общественост към нея.
Закърмен с любов към музиката в Панагюрище в условията на странно музикално двуезичие - народна музика по улиците и "Италианката в Алжир", която изпълнява като цигулар в любителски оркестър, минал през школата на Добри Христов в София, където завършва висшето си музикално образование, проф. Джуджев блестящо защитава докторат в Сорбоната (в Париж се занимава и с дирижиране). Рабиндранат Тагор му предлага работа в неговия университет в Индия. Но се налага д-р Джуджев да се завърне в България, където утвърждава народната музика като учебна дисциплина в Академията.
Многобройните му монографии и студии засягат въпросите на теорията на българската народна музика, сравнителното музикознание, синкретизма на народната култура, проблемите общество и музика. През цялото време той е Учителят, подготвил безброй специалисти: студенти, аспиранти, докторанти. Неговият принос беше високо оценен. Носител е на българската Държавна награда на международната Хердерова награда и на наградата на Българската академия на науките. Наскоро стана почетен доктор на Държавната музикална академия. Но най-важното беше признанието на хората. Стоян Джуджев беше възторжен есперантист - отново от международен мащаб, а това означава да си обърнат към цялото човечество, към обикновените хора. Сега те скърбят за него, сега се прекланяме пред паметта му.

Любен Ботушаров