Ще остана в историята
на киното

Разговор с Куентин Тарантино

Почти четири години след като "възкреси" Джон Траволта в "Криминале" ("Златна палма" от Кан' 94), на Берлинале'98 Куентин Тарантино представи новия си филм "Джаки Браун", в който отново "изважда от небитието" звезда - нашумялата през 70-те чернокожа актриса Пам Грайър. В "Джаки Браун" се разказва за стюардеса над 40-те, на която непрестанно се налага да лъже и маже...
А тук Тарантино разказва за собствените си перипетии, успехи и самочувс
твие.
К

Тарантино по шорти и тениска ми показва дома си - огромна къща в Бевърли Хилз. Преместил се е тук миналата година. Навсякъде е окачил плакати на филмите си и е спретнал изложба от най-различни трофеи: там са и излетите от бронз герои на "Глутница кучета" и "Криминале", и златната рибка, и златната лампа, и статуетката "Оскар" - също златна, разбира се... 34-годишният Тарантино е самоуверен, но абсолютно лишен от високомерие - напълно би могъл да се окаже въплъщение на идеала ви за най-добър приятел. "От мен чакат непрекъснато криминалета, едно от друго по-криминално. Но откъде накъде интересният филм трябва да бъде точно такъв и никакъв друг?"
- Не ви ли се струва, че напоследък филмите стават все по-лоши и по-лоши?
- Не. Не мисля. Когато правим равносметка на годината, всеки път излиза, че непременно се появява някой свестен филм. "Шедьовър" според мен е филмът, който може да надживее времето си. А такива понякога са два, и три, а някой път и четири за една година! Между другото и един стига.
- През 1994-та такъв филм стана "Криминале". Какви последствия имаше това лично за вас?
- Честно казано, бях готов за успеха. Има смисъл в това, което съм направил, и ще остана в историята на киното. Винаги съм смятал, че притежавам всичко необходимо, за да се прославя. Всъщност колкото повече слава има режисьорът, толкова е по-силен. Дори най-популярният актьор няма дълго да се чуди, ако му предложа роля. Само че това се случи за толкова кратко време, че дори аз самият се изненадах. Превърнах се в прилагателно доста по-рано, отколкото предполагах.
- Какво значи "прилагателно"?
- Сега всеки трети сценарий е "тарантиновски". Всеки, който не го мързи, копира Тарантино.
- Веднага след "Криминале" вие играхте в "тарантиновския" филм "Дестъни включва радиото", а после в "Четири стаи" (в собствената си новела) и в други филми. По този повод мненията се разделиха. Доколкото си спомням, мнозина казваха: "Тарантино не бива да се снима, мястото му е в режисьорското кресло".
- Защото недоумяваха как е възможно да съм на гребена на успеха и да не снимам веднага!? Изобщо нямам намерение да праскам по филм на година. Дори не си представям как се оцелява физически при подобна интензивност.
- Оказа ли ви някакво влияние фактът, че за вас непрестанно пишат в пресата?
- На работата ми никак не се отрази, но на личния ми живот... Журналистите не проумяват, че не ми пука за глупостите, които пишат в Entertainment Weekly или в Moviline...
- Но не можете да отречете, че и журналистите са виновни за успеха на "Криминале"?
- Така е. За никого не е тайна причината, поради която станах известен отвъд океана. Не ме домързя да изкарам цяла година извън Америка: по целия свят представях "Глутница кучета", участвах в различни ток-шоу, раздавах интервюта наляво и надясно. Пристигах в страна, където никой не ме знаеше, и си тръгвах оттам знаменитост. Затова, когато "Криминале" бе готов за продажба на световния пазар, в тези страни бяха наясно с "Тарантино". Познаваха ме по улиците дори в Токио и в Пекин...
А когато в родната си страна опитах да направя нещо подобно, вестниците моментално отсякоха: "Куентин Тарантино - големият специалист по саморекламата". Пък аз дори едно интервю в повече не бях дал.
- Влияеха ли ви по някакъв начин от Miramax?
- Не, никога, за нищо.
- Вие сте пример за "независимите": "Ето, вижте как може да се постигне успех!" Само че сценарият на "Криминале" първоначално е бил написан за Tri-Star.
- Там моментално го отхвърлиха, така че не изпитвам никакви угризения. А шефът на Miramax Харви Уайнстайн веднага оцени сценария, буквално от първите страници. От Tri-Star изобщо не ме контролираха. След като сценарият беше прочетен, Tri-Star отсече: "Завършена гадост". Поне тук уцелиха. Казах им: "Да, наистина смятам да снимам в този ключ".
- Ами ако бяха казали: "Отлично, приемаме"?
- Точен въпрос. Най-много се страхувах, че те ще се заемат с постановката, без да са наясно с проекта - просто изкушени от ниския бюджет. Но написаното ги изплаши. На никого не хрумна, че такъв сюжет може да се пародира, да се постави с чувство за хумор. Проектът бе отхвърлен лично от тогавашния бос на Tri-Star Марк Медоу. Току-що се беше върнал от Вашингтон, където Клинтън мъмрил строго Холивуд по въпроса за социалната му отговорност. И точно тогава на човека му попада сценарият на "Криминале". Бях наистина разстроен - смятах Медоу за сериозен професионалист, а той се изплаши. Но пък му свалям шапка за честността. Не ме излъга. Нещо повече - отговори ми откровено на всички въпроси.
- Какви бяха те?
- Ами например... Представих на ръководството на Tri-Star списък на предполагаемите изпълнители. Срещу всеки персонаж беше написано името на актьора, който ми се искаше да изиграе ролята. Например със Смахнатия според мен най-добре би се справил Тим Рот (е, той после така и така си игра). Ако той се откажеше, следваше друго име и т. н. Медоу прочете списъка ми, после се събрахме за обсъждане и той постави въпроса еднозначно: "Тим Рот е добър актьор, но в списъка ти е и Джони Деп. Ние предпочитаме него. А ако се откаже, нека бъде Крисчън Слейтър. Това е моето изискване." Тогава му зададох въпрос, който през цялото време ми беше на езика: "Нима смятате, че Джони Деп, който би се появил само в първия и последния епизод, ще повиши кардинално приходите"? Той отговори: "Деп няма да прибави и цент, но аз ще бъда по-спокоен, че всичко е направено, както трябва". Какво можеше да се добави? Ние просто не се разбрахме.
- Но Tri-Star ви плати за сценария 1 млн. долара в аванс. След това вие разваляте договора... Не се ли почувствахте поне малко неловко?
- Разбира се, че не. Наслушал съм се на разговори за това как поредният проект е поставен на "продуцентската лавица" и си остава там завинаги. Стана ясно, че студията не е много заинтересована да постави "Криминале". И че нито една друга голяма студия не би се захванала с него.
- В някакъв смисъл може да се каже, че с Miramax израснахте заедно.
- Да, за тях аз съм истински Мики Маус. Майтапя ги, че преди 1994-та на всичките кинаджийски приеми по случай Деня на благодарността Miramax седеше кротичко на масата за бедни роднини. А сега ни слагат на почетно място и всички смятат за чест да отмъкнат от масата ни всичко, което не сме дояли.
- Имали ли сте предложение за работа от големите холивудски студии?
- След "Глутница кучета" актьорите със собствени студии ме затрупаха с предложения. При това някои проекти бяха напълно осъществими. Конкретно ми предложиха да снимам "Скорост". Този филм беше замислен като екшън в стила на "независимите". Резултатът се оказа друг, но първоначално драматурзите на "Скорост" бяха вдъхновени от "Глутница кучета" и "Лошият лейтенант". После ми предложиха сценария на друг високобюджетен филм - "Мъже в черно". Само че аз дори не го дочетох. Но ако ми бяха предложили сценария на "Герой по неволя", с радост бих го поставил. Това би било нещо в духа на Франк Капра, но преработено в мой стил. Щях да го снимам доста евтино. За главната роля щях да поканя Траволта. Сценарият на Дейвид Пипълс беше великолепен! И режисьорът Стивън Фриърс си го бива - нищо чудно "Герой по неволя" да се окаже неговия "връх". Няколко пъти гледах филма.
- С други думи, ръководствата на студиите все пак се месят в работата ви?
- Не, не. В крайна сметка филмът се прави от режисьора. Не съм имал вземане-даване с големите студии, макар че, какво пък, Miramax също е студия.
- Толкова различни неща говорят за нея...
- Когато "Криминале" излезе на екран, все още не съзнавах, че Miramax е истински трън в очите на Холивуд. Точно когато филмът излезе, Variety оповести, че, прегрели от канското слънце, шефовете на студията на братята Уайнстнайн пуснали "елитарен" филм на хиляда екрана и хвърлили сума ти пари за реклама. Какво ли друго може да се очаква от тези будали... А после филмът бе поискан от още 100 кина и така нашите екрани станаха 1100. За сравнение, "Специалистът" с Шарън Стоун и Силвестър Сталоун вървя в 2300 кина, а нашият събра повече пари. Това изглеждаше невероятно. Само след седмица салоните на "Криминале" бяха пълни, а на "Специалистът" - празни. Естествено, мейджърите ненавиждат тези, които им отнемат приходите. Но колкото и странно да звучи, братята Уайнстайн измъкнаха от самодоволната летаргия "братята Уорнър".
- Сега безпокоят ли ви проблемите с бюджета?
- Открай време мисля за икономическия ефект на своите проекти. Бюджетът на "Джаки Браун" е само 12 млн. долара - сума, която с разпространението ще се върне лесно. Ето защо не съм принуден да правя компромиси. След като заснех "Глутница кучета", шефовете на много студии си помислиха: "Какво пък, филмът не е лош. Тоя може да прави зрителско кино. Той ще овладее високобюджетна продукция. Хем филмът няма да е пошъл, хем ще е зрелищен". И, честно казано, не са далеко от истината. Ако бях канил суперзвезди и бях снимал хитове, съвсем не означава, че щях да принеса изкуството в жертва на пазара. Брайън ди Палма не изневери на своите принципи, когато снима "Недосегаемите": това беше своеобразен брак по любов, който се оказа и изгоден. Бих снимал скъпи холивудски филми, но не заради това, че видите ли, непрестанно търся къде да отида, кого да намеря, на кого да се продам... Знам какво иска зрителят.
- Наистина сте самоуверен, обаче нито "Глутница кучета", нито "Истински романс", снимани по ваши сценарии, нямат кой знае какъв зрителски успех. Това не ви ли подтикна към размисъл?
- "Истински романс" излезе на екран точно в момента, когато подготовката за снимките на "Криминале" вървеше в пълен ход - наистина публиката не се втурна да го гледа. Стреснах се. И си помислих: "Може би това, което правя, интересува само някакъв тесен кръг?" Не щеш ли, примерът на Джейн Кемпиън ми даде сили. "Пианото" за нея се превърна в истински касов пробив - Кемпиън избира подходящ сюжет и му намира адекватната форма. И зрителите се тълпят! Сега и от мен очакват, че тихият, почти камерен "Джаки Браун", в центъра на който е стълкновението на характерите, а главната героиня не е в първа младост, ще събере 100 млн. долара. Какво пък, винаги се стремил хората да ходят на всичките ми филми, а не само на два-три.
- Разкажете нещо за актьорите в "Джаки Браун".
- Много беше тежко. Отказах се от ролята на Ордъл и я дадох на достоен съперник - Самюел Л. Джаксън ("Сребърна мечка" за най-добра мъжка роля от Берлинале, 98 - бел. ред.). Ордъл - това съм аз! По-точно това, което самият аз можех да стана, ако нямах творчески амбиции. Ако не се бях увлякъл по киното, щях да свърша като него. Не мога да си представя като пощальон, телефонист, продавач или честен златар, неспособен да свие и песъчинка злато. Навярно щях да влизам от афера в афера и да попадна в затвора. Но, за щастие, всичко това преживях само на хартия.
- Една от ролите изпълнява Робърт де Ниро, а неговото равнище не се нуждае от доказателства.
- Не е точно така. Той играе превъзходно в "Жега". Ами в "Казино"! Истински бандитизъм е фактът, че за нито една от тези роли не беше номиниран за "Оскар". С него вече мечтаем за следваща съвместна работа. Де Ниро бе сред малцината, които ме подкрепиха, когато реших да се снимам...
- Какво ви се иска да промените в киното?
- Трябва да се усмирят апетитите на звездите, които лапат по 20 млн. долара за роля. Това си е чиста проба алчност, която няма нищо общо с изкуството и се отразява зле на кинобизнеса като цяло.
- Споделяли ли сте това с приятеля си Траволта, който получава по 20 милиона за роля?
- Естествено. А той ми отговори: "Но това са действителните хонорари!" Мога да го разбера. Ако аз диктувах законите на пазара, бих сложил среден режисьорски хонорар 6 милиона, а за добър, успешен филм - 10 милиона. И бих се борил дори тази цифра да се увеличи. Макар че всъщност и това не бих направил, защото също е неправилно. В този смисъл за мен пример за подражание е Клинт Истууд. Когато работи с Warner Bros, получава някаква малка сума, а след това му идват отчисления от приходите, които носи филмът. Това е супер!
- Знаете ли що е страх? Или винаги тръгвате напред безогледно, без никакви съмнения?
- От какво да се страхувам? Трябва да се работи, това е всичко. Не го смятайте за самохвалство, но всичко, което съм постигнал в живота, е станало, защото не ме е било страх. Когато остарея и вече нищо няма да мога да правя, всички днешни страхове ще се окажат напразни. Аз все пак не правя еднодневки. Ако ще снимаш кино, прави го така, че и след четиридесет години да е интересно...

Разговаря Лин Хиршберг

Premiere, февруари, 1998 г.