Сдружение за след закона

Разговор с Ясен Бояджиев

Колко станаха организациите (асоциации, сдружения, синдикати, съюзи, центрове, фондации и т.н.), които се занимават с проблемите на журналистиката и медиите?
Отговорът на този въпрос е труден, тъй като голяма част от тях се занимават с медии и журналистика между другото.
Проблемът за обединяването на журналистическата колегия обаче е важен, доколкото - поне засега това изглежда така - само обединена, тя може да отстоява синдикални и професионални права.
А и да отстоява качеството на продукта си.
Хр. Б.

Христо Буцев: Какво е "Свободно слово" в момента: синдикат, сдружение, трамплин за ръководни длъжности, неправителствена организация (NGO), която усвоява пари?
Ясен Бояджиев: Някои от тези неща не е. Например, не е синдикат; то е сдружение с идеална цел; то е NGO, да, усвоява някакви пари, но не самоцелно, а за конкретни неща. В това всъщност е една от слабостите му - то не е от най-типичните NGO-та, които и у нас съществуват. Проблемът за издръжката на такива организации е много сложен. За да бъде дейна, тя първо трябва да акумулира някакви средства, за да може да съществува, за да извършва нещо конкретно, да осъществява идеите и проектите си. Тя се нуждае от някакъв поне минимален апарат, за да може да действа. Ние две години така и не успяхме да минем този етап и да прескочим в следващия - да имаме примерно двама души на щат.
Христо Буцев: Създадохте се, за да протестирате, след това се оказа, че времената се смениха, или хората промениха целите си...
Ясен Бояджиев: Не, не е така. Никой при създаването не е мислил, че това "Свободно слово" ще се занимава само с протести и с писане на декларации. Напротив, още в самото начало беше съвсем ясно казвано от нас - то си е записано и в устава, и в целите на сдружението - че това е едната страна на въпроса: да защитаваме по някакъв декларативен начин някакви ценности или пък конкретни хора, по една или друга причина пострадали, защитавайки тези ценности. Но още тогава всички бяхме наясно, че в същото време се опитваме да правим една гражданска неправителствена организация, която не просто да произвежда думи и декларации, а да се опитва да произвежда някакви конкретни продукти, които да бъдат в полза на професията.
Христо Буцев: Какви продукти?
Ясен Бояджиев: През тези две години в края на краищата много такива неща бяха направени. Например, през миналата година с огромни усилия беше написан един проект за закон за радио и телевизия, смея да твърдя - един много добър проект. Този проект беше скрит и забравен, но той продължава да е банка от идеи, която, сигурен съм, ще бъде използвана за изработването на един добър рамков закон за електронните медии. Ето това е нещо конкретно, виждайки съществуващия страхотен вакуум в сферата на електронните медии, далеч преди изборите, ние стигнахме до идеята, че един проект за закон е и наше задължение, което имаме сили да свършим - и го свършихме. Мога да продължа - започнахме да издаваме списание "Четвъртата власт", две книжки са излезли, третата е намислена.
Христо Буцев: В очите на обществото тази общност някак си се разпадна. Защо?
Ясен Бояджиев: Учредители бяха стотина души. Не помня точната бройка, може би малко повече. Броят на членовете в момента е над 150. Но това не е била някаква общност в смисъл на някакви неразделни хора, които непрекъснато са заедно и нямат никакви различия помежду си. То си беше и си остана една аморфна общност всъщност.
Христо Буцев: Възможно ли е създаването на една неаморфна професионална журналистическа общност?
Ясен Бояджиев: Мисля, че все още не. Ако говорим за общност, която да обедини по-голямата част от работещите в нашата професия, не съм сигурен дали въобще това е възможно. Но сигурно е възможно тази професия да бъде обединена в два-три по-широки кръга. Зависи какво се разбира под общност, какъв общ живот...
Христо Буцев: Не говорим за комсомолски живот.
Ясен Бояджиев: Точно това искам да кажа, не мога да приема тезата, че "Свободно слово" е разпаднала се общност, защото това не е някаква комсомолска организация... Ние сме сдружение. Това пък значи, че не сме един тесен кръг съмишленици, които работят на едно място, както мнозина вече си изкарват хляба с изследователски и всякакви проекти в една малка неправителствена организация.
Христо Буцев: Преди четири години едно, поръчано от СБЖ, изследване показа, че журналистическата общност в България не желае да се обединява по никакъв признак. Журналистите не виждат никакъв интерес в някакво обединяване. Какво всъщност споява, какви интереси имат хората, които членуват в "Свободно слово". Хората, които членуват в СБЖ нямат много общи интереси.
Ясен Бояджиев: Очевидно след като от организационна гледна точка сме аморфна общност, която няма някакви особени организационни връзки помежду си, съществуването й би могло да бъде по-интензивно, когато става дума за някакви конкретни проблеми или в някакъв конкретен момент, конкретна ситуация. Да кажем, около проблема за едно модерно европейско медийно законодателство тази общност би могла интензивно да съществува, и тя съществува. Сега например успяхме да създадем една коалиция от подобни организации с подобен предмет на интересите си, която за пореден път да даде тласък именно на движението към такъв модерен европейски медиен закон у нас. Миналата събота тази коалиция или група проведе семинар за обсъждане на основните принципи, които трябва да залегнат в новия закон и за запознаване с най-новите европейски документи и тенденции. Тази събота предстои и официална национална конференция с международно присъствие, за да привлечем и държавните институции към тези принципи.
Христо Буцев: Поканили сте и СБЖ.
Ясен Бояджиев: Разбира се. Всъщност в работната група, която писа проектозакона, участваше юристката на СБЖ. Съюзът е сред съорганизаторите на семинара и конференцията. Участват и двете сдружения на кабелните оператори, сдружението на частните радиостанции, Центърът за независима журналистика, Българският хелзинкски комитет и т. н. Та на едно такова аморфно като организация сдружение като нашето животът му придобива интензитет тогава, когато има някакъв проблем, около който може да се обедини. Или пък в някакъв момент в живота на обществото, когато - както по времето на Жан Виденов голяма част от колегията се обедини около някаква преценка за ставащото тогава в медийното пространство.
Христо Буцев: "Свободно слово" се оказа добър трамплин.
Ясен Бояджиев: Имаше един период миналата година, точно след януарските събития, идваха избори, служебно правителство, пластовете се разместваха в цялата държава, това е и времето, когато на всякакви нива и във всякакви области в живота маса народ се впуска, за да овладее някакви позиции, които се очертава да бъдат освободени - това е във всички професии и във всички райони на страната. Точно в този момент в "Свободно слово" не само не се възприемахме като трамплин, а напротив, аз лично положих страшно много усилия, за да предпазя образа на сдружението от подобен етикет. Но самото съществуване на "Свободно слово" очевидно за мнозина от тези групички, тръгващи с различни интереси - дали за постове, дали за някакви планове за приватизация, та цялото това движение, устремило се към някакви нови позиции, виждаше в "Свободно слово" някакъв силен потенциален конкурент. Започнаха да се пишат невероятни дивотии, глупости и измислици, включително за мен, нямащи нищо общо с действителността. Примерно аз и още двама-трима като мен бяхме слагани на какви ли не постове и бяхме набеждавани, че имаме амбиции за какво ли не, стигна се дотам да се пише колко аз съм се бил изнервил, че още не ми се урежда да стана шеф в телевизията. Всичкото това според мен бяха сондажи да се провери конкуренцията какво прави, дали действително има такава реална конкуренция. А всъщност такова нещо нямаше. Възможно е някой от нас, естествено, всички са живи хора, всеки си има някакви желания, амбиции, намерения, знам, че някой от нас през това време...
Христо Буцев: ...се е възползвал от имиджа...
Ясен Бояджиев: ...си е имал някакви амбиции, действал си е по някакъв начин тези амбиции да си ги осъществи, и си ги осъществи донякъде. Естествено, това, че някой може да ползва името на организацията, не зависи по никакъв начин от "Свободно слово". В радиото Лили Попова стана генерален директор, събра екип от хората, с които смяташе, че може да работи, и които преценяваше за най-добрите професионалисти. Повечето хора от този екип членуват в "Свободно слово", бяха от лицето на сдружението, но какво да се прави, обективно погледнато, това са и хората от не кой знае колко големия кръг, които най-добре знаят що е радио и как то се прави.
Христо Буцев: Вие взимате ли отношение към актуални събития в медийната действителност? За скорошните събития в националното радио, например?
Ясен Бояджиев: За събитията в радиото изразихме една обща позиция - че миналата година беше пропусната за работа по новия закон за радио и телевизия, че вместо това бяха взети куп палиативни или направо погрешни решения, които доведоха и до намеса на Конституционния съд, и до промени в закона, които не са достатъчно обмислени. Всичко това доведе до съставянето на един Национален съвет за радио и телевизия, който по наше мнение просто не отговаря на същността на такъв орган, какъвто той трябва да бъде, какъвто той е в европейската практика като компетентности, като правомощия...
Христо Буцев: ...и като независимост?
Ясен Бояджиев: ...и като независимост, гарантирана от закона също.
Христо Буцев: В момента цялата енергия на обществения интерес към медиите е насочен като че ли върху закона - сегашния, бъдещия... какво след това - до една-две години закон ще има. След като медийната сфера получи окончателната си регламентация, къде ли ще се насочи тази енергия?
Ясен Бояджиев: Всъщност, мястото на едно сдружение като нашето е в действителността след закона. Това, което вече правим - тече вече един двегодишен наш съвместен с АКСЕС и с Центъра за либерални стратегии проект - мониторинг на държавното радио и държавната телевизия. Този проект тепърва ще дава резултати, ще дава една обективна база, върху която може да се стъпи, за да се води дебат какво и как работят тези медии, какво им куца, доколко те отговарят на някакви принципи за обществено, както се нарича, радиоразпръскване. С приемането на закона или с избирането на някакъв друг Национален съвет процесът на създаване на традиции в обществените медии по-скоро ще започне.
Христо Буцев: Изглежда енергията и на журналистите, и на обществото в една пост-медиен-закон ситуация ще се съсредоточи в две посоки. Едната - доброволните сдружения като съществуващите в Западна Европа Съвети за печата, така нещастно рекламирани у нас от Стоян Райчевски. Другата, колкото и да звучи "директивистки", е отделният журналист. Да бъде възпитаван ли той (има ли условия за възпитаване?), да бъде принуден ли да спазва някакви елементарни норми на професията, но те са и обществени норми - независимо дали журналистът действа в обществена, държавна, частна медиа.
Ясен Бояджиев: Мисля, че огромна област за работа в тази посока, ако трябва да го наречем по-научно, е така наречената саморегулация в журналистическата професия. И двамата членуваме в комисията по етиката в СБЖ, знаем, че в нашата професия това е един от дяловете, които се развиват най-бавно. Мисля, че и лека-полека събитията ще принудят все по-големи кръгове от колегията ни да се замислят по този въпрос. Защото саморегулацията е част от това, което гарантира свободата и независимостта, когато сам се предпазваш да не минаваш една граница, ти се предпазваш и от ударите, които професията би понасяла така или иначе. Това е един изключително сложен и дълъг процес. Това е голямата тема за връзката между журналистическа свобода и журналистическа отговорност, които са неразривно свързани в нашата професия. Свободата без отговорността за това, което правиш, просто е безсмислица.
Христо Буцев: За думата "отговорност" като че ли още не е настъпил моментът. Вие например основателно се нарекохте "Свободно слово", а не "Отговорно слово"... А и моментът на отговорността трябва да е обусловен от обществото. Вярваш ли, че при днешното състоянието на нещата обществото узрява така, че да може след време да иска отговорност от журналистиката?
Ясен Бояджиев: Не, в това отношение нещата са много зле според мен. Но точно защото са много зле и защото съм сигурен, че въпреки това има маса хора в нашата професия, които си дават сметка за това, които възприемат отговорността като част от свободата, затова не е нужно да има организация "Отговорно слово". Има достатъчно количество хора, които разбират това и според мен техен дълг е да се опитват нещо да правят в тази посока. Трябва да се говори за тези неща, говоренето не е напразно, то друг начин всъщност няма.
Христо Буцев: Как гледаш на идеята журналистиката да създаде своя съсловна организация и единствено на членове на тази организация да се позволява да носят журналистическа карта... Този праг е съществувал в закона за печата от 1941 година.
Ясен Бояджиев: Иска ми се да отговоря, че гледам положително, защото действително професията има нужда от някакво ограничение. Но много трудно е да се намери границата между полезното, което би придало авторитет и би довело до по-висока отговорност на професията, и неправомерните и ненужни ограничения на права и свободи.