Награди на Съюза на артистите в България за 1998 г.

На тържествена церемония-спектакъл, която се проведе на 27 март в Народния театър, бяха връчени годишните награди на САБ за 1998 година. Замисълът на режисьора и сценариста на тържеството Бойко Богданов беше да покаже една стилизирана "вечеринка", в която овладяната патетика и възрожденското умиление да покажат спокойното достойнство на българския театър. Вечерта мина стегнато, премерено, без нищо излишно и безвкусици. За огромно съжаление твърдите параметри на прякото включване в ефир не позволиха (според мен, и можеше и трябваше!) да се обяви и извънредната награда на САБ за цялостното творчество на драматурга Маргарит Минков, която за съжаление се присъжда посмъртно.

Присъединяваме се към поздравленията, които заслужено получиха наградените:

Специална награда:

Андрей Чапразов за цялостен принос в областта на сценичните изкуства.

Извънредна награда:

Маргарит Минков за цялостен принос в областта на драматургията.

За женска роля:

Мария Каварджикова за ролята на Василиса от постановката "На дъното", Народен театър "Иван Вазов", режисьор Александър Морфов.

За мъжка роля:

Ангел Георгиев за ролята на Михал от постановката "Михал Мишкоед", Общински театър "Възраждане", режисьор Николай Ламбрев.

За режисура:

Александър Морфов за постановката "На дъното" в Народния театър "Иван Вазов".

За сценография и/или костюмография:

Мария Диманова за сценографията на постановката "Живият труп", Малък градски театър "зад канала", режисьор Бина Харалампиева.

За куклено изкуство:

Цветослава Симеонова за ролята на Косе-Босе от постановката "Косе-Босе", Централен куклен театър, режисьор Елза Лалева.

За критика (критически текст или теоретичен труд):

Васил Стефанов за книгата "История на българския театър" - том I ("От зараждането до 1878 г.").

За вариететно изкуство:

Юлия Славова и Иван Василев за ролите в спектакъла "Заключеното вариете".

За майсторско техническо осъществяване:

За екипа осъществил постановката "Томас Бекет", Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна.

Наградният фонд е осигурен от фондация "Бъдеще за България", БТК, ДСК, застрахователно и презастрахователно дружество "Енергия", ДЗИ и ОББ.

На общо събрание, проведено на 4 март 1998 година, гилдията "Драматурзи, театроведи и театрални критици" при Съюза на артистите в България учреди своя годишна награда. Наградата няма материален характер.

Първият й носител е режисьорът Стефан Москов за "Дом N 13" по Чехов, осъществен в "Талия театер", Хамбург, Германия. Спектакълът, чиято премиера е била на 3 януари 1997 г. в Хамбург, е гостувал в София на 6 и 7 септември същата година. Той е създаден в сътрудничество с Никола Тороманов - декори, Свила Величкова - костюми, Антони Дончев - музика. В него участват актьорите Самуел Финци, Виктория Траутмансдорф и Ханс-Йорг Фрай.

Мнозинството, с което беше гласувана наградата от театралните критици, показва безспорността на постижението на Теди Москов.

На 28 март в Театъра на Българската армия имаше галавечер за шестото по ред връчване на вътрешните награди "Максим" и "Златен чук". Тържеството и тази година се водеше от остроумния Веселин Ранков. Беше скромно, но приятно. Студенти от класа на Владимир Люцканов пееха за това, че не искат "Оскари", "Аскеери" и други награди, най си искат наградата "Максим". Не криеха и "користта" си - така може би ще ги вземат в трупата на театъра. След много песни и танци (Дони, Нона Йотова, Роси Рос, Васил Петров, но бих откроил младия актьор Людмил Иларионов, който пя и танцува с невероятна енергия) бяха обявени и наградите:

"Златен чук" получи художник-изпълнителят Антон Колев,

"Максим" за поддържаща роля - Кристина Янева в "Много шум за нищо", режисьор Красимир Спасов,

"Максим" за водеща женска роля - Мимоза Базова в "Състояние на ума", режисьор Николай Ламбрев,

"Максим" за водеща мъжка роля - Стоян Стоев в "Одисей пътува за Итака", режисьор Леон Даниел.

Казват, че имало паметен коктейл след тържеството и на него актьорът Васил Михайлов получил "Максим" за цялостно творчество. Сигурно е така, защото една от емблемите на този театър го заслужава.

Н. В.