Архитектурата като виртуална метафора, една изложба на архитект Божидар Кадиев, събра колеги на автора и художници в залата на "Алианс Франсез" в Пловдив. 24-те виртуални изображения на архитектурни проекти, някои от които реализирани, представляват гранична деформация на състояние, в което архитектурата престава да бъде конструктивно-логична система с тектоника, стъпила здраво на земята. Мнозина са правили фотореалистични изображения, но пък никой не се сетил по такъв начин да ги деформира и разгради, за да ги осмисли от по-различен ъгъл, каза авторът. В този смисъл изложбата, открита от архитект Бойко Кадинов, е пионерско начинание, провокация във времето, не твърде радостно за артистите в тази професия. Свидетели сме на един виртуален живот, в който всичко може, всичко е безгранично и безметежно и всичко е във властта на демиурга, застанал пред компютърния екран. Той може да накара дърветата да хвърчат, може да размества етажи, няма закони на гравитацията, няма ограничения и конфликти със средата. Изложбата е една игра на архитекта, специализирал преди няколко години във Франция. Тя се харесва, защото отърсва от тривиалното битие, от масовото строителство, продукт на предприемаческата архитектура, в която предишният аскетизъм е изместен от някакво несвързано бърборене. След като хората слушат чалга, казва арх. Кадиев, те не могат да искат да живеят в една аскетично-модернистична среда, каквато е архитектурната мода в Европа. Те обичат арчици, балюстри, финтифлюшки - целия репертоар от миналите години, но поставен в един доста несвързан контекст. Изложбата "Архитектурата като виртуална метафора" е нещо съвсем друго. Тя е факт на некомерсиалното визуално изкуство, една закачка с гравитацията, една игра, която компенсира недостатъчността в играта на архитекта с формите във времена, когато строителният предприемач се бори за всеки квадратен метър.

Пенка Калинкова