Времето не е в Ботев|
и Ботев не е във времето

"Христо Ботев" е оазис. Тук няма движение. Има задушевното настроение на кръг от съмишленици, където още на входа можеш да получиш точния списък на слушателите, с паспортните им данни и степента им на интелигентност. Този списък не се увеличава кой знае колко с времето. Защото времето го няма. В "Ботев" то присъства като абстракция. И само грубото вклиняване на новини от "Хоризонт" ти напомня, че някъде има ежедневие (наричат го програмно взаимодействие, но е програмна мечешка услуга). После отново, сякаш нищо не е било, продължава кроткото изсипване на "култура" в пространството. Тук времето не е нужно. Защото се говори за културата. А това е свят сам за себе си. Радиосвят, в който времето има философски, културен смисъл. То се измерва с миналите години, с миналите векове на изкуството. За тях ти разказва отлично начетена познавачка, с менторски тон и бояща се от микрофона. Следват я перфектни записи, които никога и никъде не можеш иначе да чуеш. Това приятно безвремие можеш да си позволиш само тук.

В този смисъл "Христо Ботев" е наистина Другото радио. Радио без актуалност. И ако тази му същност бе изчистена докрай, то щеше да бъде единственото културно радио в България. Щеше да бъде най-добре платено, с най-малка, но и най-качествена аудитория, национален пристан за културни параходи.

Но това го смятат да остаряло разбиране. Един път тези, които (като всички ни) разбират от политика, медии и футбол. И втори път самите работещи в радиото. Струва им се немодерно и ненужно. И се получава една мешавица, в която от "културното" радио ти говорят за данъчни декларации или наемодателски проблеми. Не че има нещо лошо, но има нещо нелогично най-малкото. На фона на цялостната програма тези дискусии звучат толкова заучено, толкова радиотеатрално и толкова не намясто. Това не е културният поглед към света около нас, това е дебат, подходящ за всяка радиостанция. Тук така осъществяван, той е кръпка. Коя аудитория търси? На перфектната универсална личност ли, която се интересува от всичко (защото всичко е култура, например)? А дали я има някъде?...

"Христо Ботев" е неориентирана програма. Иска да избяга от себе си, но не знае къде да иде. Има, вярно, своите хитринки, своите малки блокчета от пет минути до половин час, толкова чаровни в сгъстеността и премереността си. От тях има какво да научиш (което си е чиста проба интелектуално развлечение). Има си го и съвремието, отново през призмата на вечното безвремие. И това е най-голямото качество - да бъдеш над и извън времето сред толкова подчинени на времето радиостанции. "Христо Ботев" има достойнства, които другите нямат, а не само недостатъци, които другите имат.

В радиопространството ни няма вече свободно място за универсални програми. Има обаче за културни. "Христо Ботев" е стъпил отдавна на този терен. Но само с единия крак. И в момента куца. Между двете си лица - на актуално и неактуално радио. И затова звучи объркано, ненамерило собствената си идентичност. Звучи спокойно в ерудираността си и нервно в актуалния си порив. В спор със самото себе си. Това не е конфликт между поколенията. Младите гласове на програмата звучат също толкова вехто, колкото и старите. Всъщност за тях е още по-трудно да разберат как да съчетаят две толкова различни представи за себе си.

"Ботев" може да е извън времето, но пък е негова жертва. Жертва на реалното време, в което самото общество търси своята самоличност. Радиото продължава да се гъне под този социален проблем. И излиза, че надвременността е само привидност.

Втората национална радиопрограма може да примири двете си същности с условността на актуален "производител" на култура, а не да става заложник на философските виждания за това понятие. Трябва и държавният собственик да свикне с мисълта, че такова радио ще бъде на загуба, в името на една мисионерска културтрегерска идея. В противен случай рискува да го разтопи в общото звучене на комерсиалното.

Вяра Ангелова