Сфумато - 10 години по-късно...

...Или времето, в което "Сфумато" оформяше различни пространства: пространство за репетиции, пространство за представления, пространство от думи за заселване, пространство за сенките от догадките за живота ни. Това, което бие на очи, е, че театърът оформяше свои пространства, преобразувайки макар и малки части от други - до преди десетилетие, обозначени като официозни пространства - НДК, Народния театър, а сега и бившия музей за революционно движение. Там, където до преди десетилетие или се скандираше, или се дремеше, трупата на "Сфумато" се заселваше, за да създава представления. Това не е тихата политическа демонстрация на жеста, засаждащ роза в каска. Това е тихата естетическа упоритост на театралния жест, който преобразува един образ в друг - една символика в друга. В него не се чете идеология, в него се отразява вглъбена отнесеност. Така движението на "Сфумато" през различните пространства не бе революционно, а антиидеологично движение - то отваряше бавно път към някакво театрално място, може би неизвестно, може би просто Друго...

Пространството, което оформи театър "Сфумато" с представленията си през тези 10 години, пространството, което привлича хората от "Сфумато", е сумрачно и загадъчно. В него изплуват, бляскат или се мержелеят фигури, които страстно си играят с познатите илюзии и навици от театъра и литературата. След абсурдистите, алтернативния театър и постмодернизма, изобщо към края на века на "новите театрални игри", тази игра сякаш не изглежда да е нова. Но тази игра не се играе, за да се покаже "нов театър", а ново гледане в театъра. Навлизането в друга зона цели "Сфумато". А това е коварно. Защото там нищо не е сигурно, освен едно: намерението да се дислоцира реалността на очевидностите - и тази за театър, и тази извън него. И друго е сигурно: интересът към странните и истинни образи и живот, които се появяват след тази дислокация. Този интерес е здравият въжен мост, който може да ви удържи, докато се опитвате да разберете "Сфумато" и се ориентирате в зоната, в която се стреми да ви привлече. Той държи и онези, които създадоха този театър. Комуто липсва подобен интерес, там е скучно.

Пространството на "Сфумато", както стана вече дума, се оформя от загадъчни фигури, отнесени актьори, пътуващи сюжети, авторови светове, хор от красивоталантливи жени, светлосенки ...и от дихания. Не, това не е мелодраматичнопоетичен изблик. "Дихания" е другата дума за думи. Помните ли? "Ако думите са от дихание, а диханието от живот...", казва Гертруда на Хамлет. В световете от думи, в които избираха да навлизат в "Сфумато" (Чехов или Йовков, апокрифи, Радичков, Мюлер & други поети), те се опитваха да откриват смисъла не в самата дума и фраза, а в диханието, изтласкано от живота, който думите са. Животът, който думите са, но който не може нито да се прочете, нито да се разкаже, а е възможно да се пробуди само в загадъчното пространство на разместените от театъра реалности.

Десет години по-късно "Сфумато" все по-увлечено напипва пътя си в тази зона на разместващия реалностите - художествени и извънхудожествени - театър.

Виолета Дечева