Мартенски музикални дни - Русе

Не беше изненада доброто представяне на Пловдивската филхармония в рамките на "Мартенски музикални дни", то се очакваше. Но чудесното бе, че дори и най-благоразположените предвиждания бяха далеч надхвърлени. Трети сезон вече диригентът Георги Димитров работи къртовски и с постоянство и резултатите са наистина забележителни. Години наред старата слава на оркестъра безнадеждно помръкваше - като поредно доказателство, че за един колектив е необходима силна и ярка личност, която да го поведе. Пловдивчани имаха късмет. В момента те са стъпили здраво на път, който върви напред и нагоре. Оркестърът е станал гъвкав, балансиран, чувствителен към детайлите. И какъв щрайх! Сред достойнствата в работата на Георги Димитров очевидно е и добре обмислената като стратегия репертоарна политика. Видно е, че задачите, които поставя пред състава и които заедно преодоляват, са достатъчно различни, за да култивират ясно разграничени подходи към отделните стилове и епохи. Пролича и в двете коренно различаващи се програми - едната немска, с Брамс и Менделсон, другата - с многоцветна френска музика (Равел, Дебюси, Де Файя, също близък до тази традиция). Великолепна Реформационна симфония от Менделсон, съградена от гранит и въздух, величествено монументална и същевременно сгрята от човешка топлота, без патетика и външна театрална жестовост. В цигулковия концерт от Брамс, за съжаление, младата солистка Велика Цонкова не можа да се възползва от великолепното сътрудничество, което й предложи оркестърът. Тя все още има да се преборва със собствени проблеми - от интонационни до избистряне на собствена интерпретаторска позиция.
Особено значимо бе постижението на Пловдивската филхармония и Георги Димитров в изключително трудната партитура на цикъла "Образи" от Дебюси. Не само защото цялостното му представяне е рядкост, дори и по световните сцени (обикновено се свири самостоятелно втората част, "Иберия"), но и защото пловдивчани успяха да се докоснат до онази прозрачна, изтъкана от цветни отблясъци въздушна лекота, която обикновено препъва българските оркестри при изпълнението на подобна музика. Същевременно да внушат и усещането, че освен многобагрена звукова игра творбата на Дебюси носи в себе си силата на дълбоката и живителна вътрешна връзка с великите природни тайнства. Към "Образи" прибавям и забележителната звукова красота на "Павана за една починала инфанта" от Равел. Колкото до "Нощи в градините на Испания" от Де Файя, в тях Йовчо Крушев преживяваше себе си повече като солист, отколкото като част от една оркестрова партитура, създадена съвсем не като концерт за пиано.
Овациите на публиката в Русе получи и едно матине - рециталът на пианиста Людмил Ангелов. Гаде, Гранадос, Рахманинов, Шопен, програма, която изпълни наскоро в София, свирил я е и в парижката зала "Гаво". Не преставам да се дивя на непрестанното израстване на Людмил, на задълбочаването и разширяването на неговите търсения, на способността му да съчетава нежност и страст, бляскава виртуозност и вглъбена сдържаност.
Към светлите мигове от фестивалната програма добавям и изпълнението на клавирното дуо Аглика Генова - Любен Димитров в концерта за две пиана от Пуленк. Млади, много талантливи, получили множество награди по света и с очертаваща се добра международна кариера. И изключително самовзискателни, несуетни, целенасочени. Като музиканти, които са вече в света на голямата конкуренция и ясно осъзнават тежестта на тази си позиция. Свириха заедно с Русенската филхармония, дирижирана от Михаил Ангелов. Един концерт, в който прозвуча премиерно за България сюитата "Свети Павел" от Густав Холст и Реквием от Габриел Форе. Малко странен се получи като звук и максимално приглушен хор ("Дунавски звуци").
В тази първа седмица на "Мартенските дни" единственият гостуващ състав беше виенският "Он лайн". Трябваше да бъде по-голям (формацията е подвижна), да има премиера на българска творба. Но в края на краищата пристигна само струнен квартет, с пет съвременни композиции, не особено въодушевяващи като музика. Изключенията: ранният квартет на Дьорд Куртаг и Четвъртият на Анатол Виеру. А иначе четиримата млади инструменталисти бяха наистина много добри професионалисти.

Юлиана Алексиева