Цигулковото дефиле

Изминалата седмица се оказа знаменателна с това, че събра почти едновременно в България част от най-талантливото българско музикантство, разпиляло се в странство. И така българското цигулково изкуство гастролира в България и направи своето представяне. Започна се с Радиооркестъра (диригент Милен Начев), солист на който беше Мила Георгиева, и се завърши с тройното участие на Минчо Минчев със Софийската филхармония (диригент Емил Табаков). Концертът на Радиооркестъра беше организиран и проведен благодарение на Радио Класик FМ, което освен че отбеляза тригодишнината си, но и поде инициативата "Цигулка за Мила". В програмата участваше и японският пианист Науоки Фукуи. За него участието беше въпрос на престиж и, както се разбра, на благотворителен жест. А всъщност публиката дойде заради Мила Георгиева и заради нея изпълни зала "България". Концертите на цигуларката у нас в международните ни фестивали и извън тях, рано проявилият се талант, професионалните й качества, специфичният й личен чар - безспорно я правят любимка на публиката. Това пролича и на последния концерт. Този път Мила свири Цигулковия концерт на Сибелиус. И, както можеше да се очаква, го изпълни с професионално умение. Но това беше далеч недостатъчно за музиката на Сибелиус. Цигуларката остана да кръжи в едно емоционално пространство, в което не можа да "запали огъня" на тази музика. Тя й остана чужда и неизживяна. Бъдещето ще покаже дали това е заради възрастта й или поради други причини. Двайсет и пет годишнината от основаването на българската стипендия в Гилдхол скул в Лондон беше поводът за втория концерт - за гостуването на проф. Ифра Нийман и някои от неговите възпитаници. В концерта, проведен под патронажа на Британския съвет, се представиха Минчо Минчев и Мичо Димитров от ветераните, и от младите - Велика Цонкова, Аросяк Балтаян, Юлиана Георгиева. Този концерт имаше по-скоро значението на честване, на признание и към проф. Нийман, и към институцията, реализирала възможността за специализациите.
Последният концерт, с който завърши цигулковото дефиле, беше матинето на филхармонията в стил "виенска класика". Минчо Минчев изпълни три цигулкови концерта: Хайдн - До-мажорния концерт, Моцарт - Четвърти, и Бетховеновия - Цигулков концерт. Атмосферата беше такава, каквато Минчо Минчев винаги успява да създаде - на празничност, на радост от хубавата музика, на възторг от неговото участие. Затова залите му са винаги пълни и концертите му завършват с продължителен аплауз. И ако съдим от тази гледна точка, това е достатъчно и за артиста, и за публиката като цяло. Останалото, което се отнася до интерпретацията, минава за несъществено. Човек, изживявайки своето удоволствие, не се интересува дали музиката звучи в по-голяма степен красиво, артистично изнесено, отколкото истинно и до дълбините на стиловата чистота. Така би ми се искало. Но това, както се казва, са подробности за употреба на специализираното малцинство.

Милена Божикова