В галерията "Ам Рекс", близо до Рьотген (Германия), Николай Янакиев (роден 1954) изложи от 1 до 29 март 25 маслени платна и 10 акварела. По този начин самостоятелните му изложби стават 27, а само след дни други негови работи бяха показани в галерия "Циман" в Бремен. Искам да кажа, че като факт изложбата не е изненада за този художник, както и нейното място, защото географията на представянията на Янакиев покрива доста плътно глобуса. Изключение засега прави само африканският континент. Негови картини са експонирани в повечето авторитетни средища на пластичните изкуства по света, а броят на присъдените му отличия респектира.
Няма спор, че Янакиев е успял и успяващ художник, че неговите работи се търсят (още на откриването на тази изложба бяха откупени шест работи). Николай Янакиев категорично отказва да причислява себе си към каквито и да е стилове и течения. Може би точно това му оттласкване е и причината в неговите изображения по никакъв начин да не може да бъде открито влияние от Светлин Русев, иначе доста лесно видимо в работите на повечето му бивши студенти. Янакиев отказва вписването си в който и да е стил на живописно изобразяване, макар критиците да съзират в неговите работи елементи на експресионизма, на сецесиона или на други популярни маниери на столетието. Струва ми се, че тук прав е Янакиев, а не неговите тълкуватели. Вярно е, че начинът на полагане на едрите цветови петна при него напомня с нещо техниките на експресионистите, вярно е също, че обработването на тялото или детайла понякога постига декоративна звучност, кореспондираща с виенските сецесионисти. Търсенията на Янакиев обаче са в съвсем друга посока. Иначе казано, ако художникът, причисляващ се към някакъв изобразителен стил, се опитва да гледа света през този стил, Янакиев се опитва да изобрази своя стил на гледане към света със средствата на живописта. Разбира се, това предполага перфектна овладяност на множество живописни техники и случаят е точно такъв. Светът през погледа на Янакиев се изразява най-вече чрез своята динамика, независимо дали гледаното е карнавалът в Кьолн, звездната нощ, столът в неговото ателие или утринният тоалет на една жена, както гласят някои от заглавията на изложбата. Телата и вещите губят еднозначността на контура и се "стопяват" в хармониите и дисонансите на цветовите си движения. Затова първото впечатление от работите на Янакиев ги определя като абстрактни цветови композиции.
По-сериозното гледане обаче "дешифрира" присъствието на предметността, което не се изчерпва непременно в някаква пластична знаковост. Предметността присъства със своя реален обем. Тя просто е разтворена или вградена в шеметната динамика на вселената през погледа на Янакиев, при което забележителното е, че тази динамика, дори когато проговаря на иначе крещящия език на "експресионистично" положените топли багри, не внушава нервност или напрежение, а по-скоро успокоеност, стабилност, устойчивост. Динамичният свят на Янакиев е свят, открил своето равновесие, и тъкмо затова появяващ се на платното. Може би именно този стил на гледане към света, съчетан с отличната овладяност на занаята, определя и успеха на художника Николай Янакиев, без оглед на географските ширини.

Георги Каприев