За първи път на българска сцена бе поставена пиеса от Перу. Това е "Денят на луната" от Едуардо Адриансен, доста популярен там кино- и театрален драматург. За първи път у нас гостува и режисьор от Перу. "Денят на луната" е поставена в Благоевградския драматичен театър от Рут Ескудеро - красивата директорка на Националния театър в Перу. Дотук всичко изглежда похвално - културата ни се отваря, при това с интересни нови срещи.
Не знам за вас, но аз като си помисля за Перу, си представям нещо екзотично и задушевно: чернооки красавици в червени рокли, загорели от слънцето мъже с копринени коси, необуздаеми страсти, ярко слънце, вихрени танци и много любов. Подозирам, че подобни неща съм очаквала и от "Денят на луната", но бях неприятно изненадана. Пиесата разказва (разказва е точната дума) за случайната среща на син и баща след 15-годишна раздяла. Говорейки си, те засягат темите за семейството, промяната, творчеството, любовта, свободата, парите, комунизма, хомосексуализма, секса, спорта, икономиката, абортите, астронавтите и т. н., и т. н. Диалогът е подреден хаотично, "духовностите" са донякъде смешни, но плоски. Като цяло пиесата разчита на страстна актьорска игра и вероятно на още по-страстна публика.
Гледам готовия спектакъл, а се усещам така, сякаш съм попаднала едва на трета или четвърта репетиция на сцена. Актьорите Румен Попконстантинов и Атанас Панчев (репетирали само 20 дни!) изглеждаха току-що излезли от болница. Те ставаха, сядаха и полягваха безцелно, сякаш пазеха силите си, кръстосваха крайници, понеже те сякаш им пречеха, и изговаряха текста си, играейки "съдбовни чувства", като натъртваха думите. Или пък демонстрираха колко темперамент има в героите им - обръщаха маси и столове, хващаха се за гушите, връзваха се с въжета... Актрисата Цветана Василева играеше представата за проста, но всеотдайна и добродушна перуанка и, кой знае защо, ръцете й най-често бяха на кръста.
Правя уговорката, че говорейки за актьорската игра, не казвам нищо лошо за възможностите на актьорите, защото се надявам, че когато авторът и режисьорката си заминат, те ще "довършат" спектакъла така, че да се гледа. Българските актьори го могат това!
Перу и България направиха своя общ проект. Много се надявам следващият да бъде успешен!

Красимира Методиева