Мартенски музикални дни

Sorrel - британският струнен квартет, гостува на 24 и 25 март в рамките на фестивала. Видно е, че един от критериите за "нормалност" на музикалната ситуация в една страна е потребността от и наличието на изряден квартетен ансамбъл. В този смисъл за Обединеното Кралство можем да бъдем спокойни. А като си помислим и за състави като "Ардити" или "Амадеус" - дори съвсем спокойни. Концертите на "Sorrel" ни припомниха за благородния и свещен квартетен труд и ни дадоха усещането за тайнствения ток, който обгръща тези четири (в случая) жени и ги преобразява в едно-единствено звучащо тяло. Те притежават фермента, превръщащ "седящите заедно" в квартет. Високата плътност на ансамбъла, липсата на каквито и да било жестове на "отвореност" и евтина комуникативност го приближават до светая светих на камерното музициране - интровертност, потъване в другия и едновременно с това вглъбена работа в себе си и за себе си. При подобна концентрация флуидите, идващи от сцената, превръщат присъстващото в залата гражданство в публика. Тази концентрация доведе и до метаморфоза на струнния квартет от Менделсон - сам по себе си електичен и не твърде значим като творба, той бе превърнат от "Sorrel"-ките в солиден квартетен къс. Третият квартет на Шостакович беше обхванат от мощен пръстен, така насочваш енергиите вътре в самия ансамбъл, че напрежението и амбивалентността на музиката да бъдат постигани във висша степен. Именно в този квартет и в пиесите от Бридж и Бритън се насладихме на безукорното функциониране на състава.
Благодарим на Британския съвет и на Ива Чавдарова за радостта от изкуството на "Sorrel". Е... по сърцата на любителите на квартетната музика остава лека драскотина - нали и добрите квартети, както почти всичко у нас, са импорт!

Драгомир Йосифов


Последните шест дни на фестивала включваха четири камерни концерта, два симфонични, три на участниците в майсторските класове, оперен спектакъл - серия, достойна за финал.
Георги Спасов и Светла Славчева отдавна имат своя публика тук, не само защото са русенци. С концерта си тази година те отбелязаха 20 години съвместна работа като ансамбъл. Подчертаният им усет към стила на концертните програми този път сложи акцентите върху Шуберт и Барток, реализирани със завиден артистизъм и инструментална безупречност.
Разнообразие в жанровата схема на фестивала внесоха петимата млади и талантливи музиканти от квинтет "Соледад" (Белгия). Антонио Анцалоне - китара, Емануел Комте - акордеон, Александър Гурнинг - пиано, Никола Стивенс - цигулка, и Димитър Иванов - контрабас - на пръв поглед странно съчетание на инструменти, но звучащи в удивителен ансамблов синхрон. Програмата им, премиерна за България, включваше музика на аржентинеца Астор Пиацола и буквално възпламени препълнената зала. Тя е поредното доказателство за някои важни тенденции в Мартенския фестивал през последните години - да бъде подиум за изява на млади музиканти, да разширява пространството за нова музика, да лансира нови явления. Преподавателят на Димитър Иванов (русенският член на "Соледад") Кристиян Вандер Боргт, с прецизното си музициране и сценично обаяние убедително доказа, че и контрабасът е концертен инструмент. Една разнообразна по стил програма, с поредната българска премиера на Фриц Лайтермайер, инструментално виртуозна, допълнена хармонично от съпровода на русенския пианист Евгени Желязков.
Една от очакваните кулминации в камерния жанр бе концертът на Георги Бадев (цигулка и виола) и японския пианист Наоаки Фукуи. Изпълнението на Шуберт - Соната "Арпеджионе", Бетховен - Пролетна соната и Брамс - Соната оп. 120, № 2 за пореден път ни увери какъв задълбочен, прецизен, всеобхватен и завладяващ музикант е Георги Бадев.
С неговото име е свързан и концертът на Русенската филхармония под диригентството на Йордан Дафов, събрал заедно впечатляващ екип от български музиканти - Ваня Миланова, Георги Бадев, Божидар Ноев и Венцеслав Николов, с програма, включваща двойни и тройни концерти от Моцарт, Брамс и Бетховен. В идеята са закодирани много послания, съпътстващи винаги русенския фестивал. Липсата на чужди оркестри (причината е единствено финансова) е абсолютно компенсирана от събрания елит на българското изпълнителско изкуство. Днес и това е изключително трудно, но си струва усилията, дори и само заради факт, като този например, че Ваня Миланова и Георги Бадев свириха за първи път заедно и тяхната Симфония-концертанте от Моцарт бе съвършена.
Финалът на 31 март събра още две ярки личности - Емил Табаков и Минчо Минчев. Фойерверк. Блестящ цигулков маратон от концерти на Хайдн, Моцарт и Бетховен, завладяващо сценично поведение. И реално усещане за празник, почетен и от президента на България Петър Стоянов.
Тридесет и осмото издание на фестивала е добър старт за идеите и посланията, заложени в намеренията за 40-ата му годишнина, съвпадаща, случайно или не, с началото на новия век.

Мария Дуканова