Новият стар?

Че специалният законопроект за БНР и БНТ е епизод от близкото минало несъмнено потвърди още състоялият се на 28 март национален семинар "Европейско медийно законодателство в България", организиран от професионални и неправителствени организации и, както е прието да се казва, добре посетен. Дебатът за предстоящия нов закон за електронните медии отбеляза съживяване и нещо като прогрес заради завръщането си в изходна точка, т.е. към широко споделяното и синхронно с европейската практика разбиране, че публични и комерсиални медии трябва да получат обща законова рамка.
Нещо повече - състоялата се на 4 април Национална конференция за европейско медийно законодателство в България показа дори не забележимо, а забележително придвижване по посока на консенсуса по основните принципи на бъдещия закон. Под тях, изложени в декларация, се подписаха десет* различни професионални и неправителствени организации, които изградиха обща и синхронна с европейската практика позиция. Този акт на съгласие има важно и самостоятелно значение, което не може да бъде омаловажено от факта, че в залите за последно и отговорно обсъждане отново попада** и законопроект, държан заключен до последния момент в чекмеджета.
Впрочем такава обща законова рамка предвиждаха още първите законопроекти, внесени в парламента през 1995 г. от депутати на БСП и СДС. Тя трябва да осигури общи правила за различните радио- и телевизионни станции, независимо от собствеността, задачите и обхвата им. В нея би следвало да се окажат защитени гражданското право на свобода на изразяване и информация и независимостта на медиите - обществени и търговски по функции, публични и частни по собственост. В нея обществените медии очакват да получат необезпокоявана възможност да подготвят плуралистична и общественополезна програмна продукция, както и задължението да отговарят за нея пред обществото. Частните медии пък на свой ред очакват прозрачност в получаването на достъп до медийното пространство, спазване на антимонополния принцип и равнопоставеност с публичните, при което не се пренебрегва фактът, че те също могат да функционират в схемата на обществения интерес. Това са изисквания, чието обезпечаване в бъдещия закон за електронните медии предполага хармонизация с други действащи и подготвяни законови актове - за далекосъобщенията, за концесиите и пр.
Наред с общата законова рамка сякаш не подлежи вече на съмнение и общественото финансиране на БНР и БНТ, предложено в законопроекта, известен като "Свободно слово" - чрез такси и при условие да се създаде фонд, в който в преходния период ще постъпва и определена бюджетна субсидия. Дали от този фонд ще се ползват и други, включително частни радио- и телевизионни организации, които искат да поддържат културни и образователни програми с обществено значение или да внедряват нови технологии? Застъпването на подобна възможност в бъдещия закон, при изяснени условия, ще бъде израз на реална защита на равнопоставеността на собственостите, а не на нейни имитации.
Лицензии или концесии е въпрос, който масово бива виждан в полза на лицензионния принцип. Ориентацията към опростени процедури и към лицензиране, основано на ясни законови условия, е всеобща и утвърдена практика. Кой всъщност трябва да държи юздите на радио- и телевизионната дейност, в преценката на която, без да бъде пренебрегвана техническата страна, основно значение би следвало да имат изискванията към съдържанието на програмите, към медийното разнообразие и разумните пропорции в медийното пространство?
Знайно е, че спорът концесия-лицензия не е лингвистичен и у нас винаги е бивал натоварван на един свой по-дълбок пласт с поне няколко противоречия: държавно-обществено, материално-духовно, формално-компетентно. Дори в тези противоречия да са наслоени и подозрения, те едва ли трябва да бъдат отминавани. В разгърнат вид първото може да бъде представено като противоречие между държавната регулация на гласовете в медийното пространство и регулацията им от независим обществено-отговорен орган. Второто поставя състезанието на капитали срещу състезанието на програмни съдържания. Третото на свой ред опъва нишката между разбирането на радиото и телевизията като всяка друга предприемаческа дейност и схващането на тази дейност като социално-значима и твърде специфична, което предполага експертна оценка - т.е. към "независим" орган прибавяме и "специализиран". Тъкмо затова атаките към специалния законопроект за БНР и БНТ бяха почти винаги косвени - те съдържаха и опасения за перспективите в дейността на частните електронни медии, регулирани по Закона за концесиите.
Така че ако разрешителното, което медиите ще получават според бъдещия закон, бъде давано от държавен регулаторен орган, в съгласие със службите по честотите и в сътрудничество с медиен съвет от типа на НСРТ (или пък с обществен съвет, което не е същото; впрочем идеята за Обществен медиен съвет също е присъствала в български законопроект), споменатите противоречия не ще бъдат решени в полза на един либерален медиен режим. Това би потвърдило една тенденция в мисленето на медиите в нашата страна, която, но едва ли с гордост, може да бъде наречена "български модел". Неестествено би било също така лицензионният акт, т.е. последното решение, да се озове в ръцете на орган с основно техническа компетентност.
На споменаваната конференция при практическо единомислие бе застъпена тезата, че регулаторният орган трябва да бъде независим и специализиран в сферата на радиото и телевизията. Тази теза има сериозни опори най-вече в практиката на страни от Централна и Източна Европа. Опитът на собствения наш НСРТ наистина обезкуражи мнозина. Но детските болести едва ли могат да бъдат привиждани като вечна заплаха. Съставът на подобен орган може да бъде определян и според по-добре обмислени критерии в полза на компетентността. В избора на независимия орган на определен ранен етап могат, ако това бъде предвидено, да участват и обществени организации и това съвсем не го превръща в "обществен орган" - в крайния етап на този избор дума имат законодателната власт, президентската институция. Този орган е в държавата и по силата на правомощията си да задължава медиите и да ги контролира; той обаче работи и съобразно обществения интерес. Такъв регулаторен орган отново би действал в съгласие с компетентните технически служби и власти или пък би могъл (цитирам отново споделяна на споменаваните форуми теза) да бъде предвиден и конституиран така, че да включва всички нужни за осъществяването на правомощията му експерти. Самите правомощия на органа следва също да бъдат точно дефинирани и да не надхвърлят контрола по спазването на закона, подбора на ръководни органи на обществените медии и лицензирането. И точно този орган трябва да възпрепятства властови интервенции в медийната дейност и да гарантира възможност на медиите да функционират свободно.
Уморително е да се повтаря, че подобни органи на много места работят твърде успешно. Уверена съм, че сега или в перспектива така ще бъде и в страната ни. Трябва ли властта да отнесе всички отсега предвидими упреци в контрол над медиите и в предубедено раздаване на лицензии, за да се случи най-накрая тази перспектива?

Снежана Попова

_______________
* Коалицията за европейско медийно законодателство включва: Сдружение на частните радиостанции; Българска асоциация на лицензираните кабелни оператори; Национална организация на кабелните оператори; СБЖ; СЖБ; Граждански форум "Свободно слово"; Център за независима журналистика; Асоциация "Журналисти за Европейски съюз"; Програма "Достъп до информация"; Български Хелзинкски комитет. (бел. ред.)

** На 6 април бе съобщено, че Министерският съвет започва обсъждане на проектозакони за телекомуникацията и електронните медии. (бел. ред.)