Българският театър изгуби художника
Койчо Коев.

Ето един текст на Ортега-и-Гасет, който ще ни помогне да осъзнаем кого загубихме:
- Кой е построил този манастир?
- Филип Втори.
- Филип Втори.
Сега нека си представим как е станало това. Сигурно са били дни, седмици и месеци, изпълнени с трескав възторг. Само в църквата е имало поне двадесет скрипеца с по две колела, някои - високи, други - ниски, трети - поставени върху високите, а пък над тях - скелети и площадки, стигащи до небето. Денем и нощем се е чувало само едно и също: вдигай, задръж, обърни, разбъркай, завърти, опъни, спри, стой така, разклати. Сякаш са работили не само да си изкарват хляба, а за да постигнат съвършенство в започнатото.
Заслужавало е да се види армията от дърводелци с най-различни умения и задачи - едни по дебелите скелета, други по вратите и прозорците, а трети с по-прецизни, "тънки" ръце - за столовете, етажерките и сандъците.
Заслужавало е да се види и армията от различните майстори зидари, а сетне и други майстори - мнозината художници, владеещи до съвършенство занаята си: едни са правели скици и рисунки, а други са ги изпълнявали, едни са рисували с маслени бои върху дъска и платно, други са правели фрески по стените и тавана, трети са рисували с темпера, четвърти са украсявали ръкописите, пети са белосвали, а после позлатявали статуите, изработени от ваятелите.
И много други, към които можем да присъединим онези, които са преписвали най-различни книги и онези други майстори, които са ги подвързвали. Един голям кошмар, разположен на строежа. Неизмерим труд на хиляди хора, който се е вливал в него.
По този начин Ортега-и-Гасет се е опитал да представи строежа на Ескуриал.
Като че ли един от създателите на този внушителен декор се бе преродил сред нас, в наши дни, след толкова века. Самотно джудже сред гората на съвременните бутафорни великани, той нямаше друг шанс, освен да събере в себе си всичките умения на всичките си събратя в едно многолико умение. Шумотевицата на кошера не му липсваше, може би самотната тишина даже му помагаше да се съсредоточава и сам да извършва всичко, тъй като съвмещаваше в сърцето и ума си всички умения на всички майстори.
И ние, хората от театъра, с изумление се вглеждаме в тая чудна индивидуалност и нейната невероятна множественост - в "човека театър".
- Кой е направил този спектакъл?
- Театърът.
- Театърът ли? Да си представим как е станало това...
Заслужаваше, си да се види, заслужаваше си да се познава Койчо.

Руси Чанев
Валентин Ганев
Младен Младенов