Вторият Ботев - живот
в страдателен залог

Съзнанието, че винаги си втори номер, няма да оправи нещата. Във Втората национална програма на българското радио работят хора със съзнанието, че са просто втори. Винаги втори, винаги под сянката на по-големия "Хоризонт". Маргинали са в собствените си очи. Не се борят за златния медал. Достатъчно им е да са втори, дори и извън класацията.
Един пример, който доказа това самоподценяване, е съботната (4 април) програма на БНР. "Хоризонт" и "Христо Ботев" съвместно излъчиха предаването "12 плюс пляс". Сам по себе си това е прецедент, който заслужава внимание. Двете програми се съединиха за три часа, за да обърнат заедно поглед този път не към осведомителния бюлетин, а към един културен елемент от живота - "Златният кос". Сляха се, за да се опитат да направят реклама, макар и постфактум, на собствения си продукт. Дори замисълът да е добър, реализацията не беше.
Звучеше "Хоризонт", а "Христо Ботев" само предаваше чужда нему програма. Дори гостът в студиото Борис Арнаудов не можа да мотивира присъствието си освен като автор на продукцията. Не можа да обясни защо е нужно слушателите на "Ботев" да слушат три часа отделни части от "Златният кос", след като идната събота ще могат да го чуят целия. Всъщност, каза едно изречение, което отразява за жалост цялата философия на втората програма - "Хоризонт" ще чуят повече хора.
Това съзнание е пагубно. То не е само подценяване и обезличаване на собствения труд, то е живот в страдателен залог. Инициатор и създател си на някакъв културен продукт - това е чудесно, но е половината работа. Трябва да го пласираш така на медийния пазар, че да привлечеш аудитория. А не да търсиш по-голямата аудитория, за да й го предложиш. Второто е безусловно по-лесно, но е сигнал за безсилие. Вярно е също, че да заинтригуваш и да разбъркаш културния живот не е лесно. Но тук говорим за медия. Тя си има своите механизми за влияние, но трябват хора, които да ги използват. Хора, мотивирани за шампионска титла.
Става въпрос и за единна воля. Ясната представа за къде си тръгнал опростява нещата. Екипите на "Ботев" работят не заради парите, които получават. Те трябва да бъдат мотивирани по друг начин. А не да бъдат използвани като топки за боулинг в ръцете на играчи, които се опитват да целят кегли в различни зали. Времето, измервано от едни реформи до други реформи, не само не решава въпроса за самочувствието, но го задълбочава като проблем. Единната воля да преодолееш второто ниво на самосъзнание е заменена с индивидуалното прескачане на дупки и трапове, за да оцелееш. А радиото е колективно занимание. То преди всичко трябва да носи усещането за общо дело.
В "Ботев" това звучене го няма. Задачата не се изпълнява само с ударно количество автореклами на програмата. Няма приемственост в предаванията - на всеки да му е ясно какво прави той в името на цялото, а не какво прави неговият шеф в името на цялото. Ако този манталитетен и психологически ребус не се реши, обновяването на "Ботев" няма да се осъществи, въпреки всички реформи.
Само когато "Ботев"-ци започнат да мислят заедно, че могат да станат първи, нещата ще потръгнат (ако не към добро, поне нанякъде). Докато обаче се изживяват и се представят като Вторите, ще си седят на същото място. А човек не винаги стига до втора страница...

Вяра Ангелова