Книга-събитие

"Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" от Владислав Тодоров е уникална книга. Не само защото Университетско издателство "Св.Кл.Охридски" я отпечата в уникално-нечетливо-малък тираж и е уникално трудно да бъде намерена на книжния пазар. Не само защото остана уникално незабелязана. Не само защото се появява твърде късно спрямо момента на написването й. Тя е уникална като тип писане, уникална е заради широкия хоризонт на четене, в който би могла да бъде поставяна, интерпретирана. Тя е уникална и с влиянието, което за зло или за добро оказа върху езика на хора, избрали да се занимават с (театро)знание, още преди да бъде издадена.
Трудно, почти невъзможно е тази книга да бъде четена чрез някаква уседнала традиционност в хуманитарното писане и мислене, както и придърпвана за анализ през утвърдени методологически подходи към осмислянето на конкретен естетически феномен, какъвто тук е драмата/театърът. Това не е театроведска книга, доколкото тя радикално сменя езика, в който театърът и драмата традиционно са мислени или описвани. В същото време тя създава друго поле на мислене на/за театъра. Книгата на Владислав Тодоров е уникална, защото "сама е света, който явява". Авторското въведение към нея е въведение в правилата на съществуване на този свят. Заедно с това авторът мотивира и въвеждането на двете основни метафори, с които си служи: "драмата като свят" и "драмата като живот". Оттук насетне "парадоксът за театъра", или теорията за театъра, която книгата представлява, би могла да бъде проследявана чрез това различие и чрез дефинирането му като "два противоположни принципа, според които драмата е различно действителна". Дефинитивните и до днес определения на ключови за разбирането на драмата и театъра фигури, като Аристотел, Августин, Лесинг, Дидро, Хегел, Киркегор и пр., са предефинирани. Техните понятия са мислени не конкретно тълкувайки традиционно приетите за валидни и до днес твърдения за драмата, а чрез собствените им понятия-взирания в битието. Иначе казано, чрез проявяване на "логическото действие" в техните философски светове, се проявява и разбирането за драмата. Чрез теорията се проявява и начинът, по който театърът се взира в битието. Както пише авторът: "Теорията и театърът са подобни едно на друго взирания в битието." А драмата и театърът, според него, се "взират в битието" като в "свят" или като в "живот" - и коя е по-важната драма, е избор, конкретно извършван в конкретен исторически час. В този смисъл, книгата на Владислав Тодоров е колкото теория, толкова и философия на театъра. Такъв тип изследване на театъра като естетически феномен е уникален не само в нашия общохуманитарен и частнотеатроведски контекст.
Някои вероятно биха я ползвали, според знаменитото изказване на Шопенхауер, цитирано в началото на книгата, за да си подпират масата с нея. За други, опитващи да разчетат не само фигурата на театъра, но "други фигури на живота", убедена съм, влизането в света на тази книга ще бъде уникално събитие.

Виолета Дечева