Бащи и деца

Българската телевизия изобщо напомня на подхвърлените деца на Снежана Атанасова от нейния "Избор". Тя е като сираче, което, от една страна, се чувства самотно от всякакви ласки и грижи, но, от друга, пък e някак прекалено наблюдавано, следено, един вид - пречат му свободно да изявява своя характер. Но и българските политици много често приличат на изоставени от телевизията-майка деца. Едни от тях впрочем са доволни и сякаш казват (по подобие на малцинството запитани в предаването "Изборът" деца), че държавната телевизия почти успешно е успяла да замени техните майки. Други, а те неизбежно са повечето, настояват, че за тях тя се явява чисто и просто мащеха, и то от най-лошите. Разбира се, сравненията в двата примера носят една иронична градация: сираците наистина са забравени и изоставени, докато работниците на политическия и телевизионния труд са пределно експонирани пред общественото внимание - и то независимо от "идеологията" им. Така или иначе обаче, добре е, че "Изборът" на Снежана Атанасова продължава да съществува. Без особено да е променило своята физиономия, предаването днес върви дори с едни по-улегнали и по-зрели гримаси. Впрочем, заедно с "Конфликти" на Маргарита Михнева, то е и най-социално ангажираното.
Но зрителите отдавна познават пристрастията и уменията на двете журналистки. Иначе - какво остана от шумно прогласените при встъпването на новото ръководство "нови програмни схеми", "нови предавания" и пр.? И те явно утихват в лоното на добре познатите стари обещания... Последната "Панорама" беше шампион по бързо забравяне. В новинарските емисии известно оживление предизвика преди няколко седмици нескопосно-тържественото посрещане от страна на възрастни пионерчета на връщащия се от преговори в Москва вицепремиер Бакърджиев. Ако тези кадри са били пуснати по някоя чужда телевизия, там вероятно са щели да си помислят, че поредната балканско-световна война не само е избухнала, но дори вече е спечелена от българите. Вместо да се рационализира изходът от преговорите, а едни преговори винаги опират до по-големи или малки компромиси, всички догадки се удавиха в безбрежното пионерско море от родители. Горещият картоф на това "посрещане" затутри всякаква артикулация и така накрая се погълна и доброто впечатление, което външната политика на управляващите прави дори на непредубедени наблюдатели. Тя за първи път от много време насам е активна, пълна с достатъчно самочувствие, увереност и дори дава добри резултати. Но затова пък трябва да се посреща спокойно, хладнокръвно и без сензационности (в разни посоки) от медиите в нашата страна, която, както знаем, е малка и бедна. Имали сме, казват, история, култура и богата душевност, но и те не проличаха по посрещането на Бакърджиев.
Кой ще спаси нещата? Децата. Като например привличането в предаванията "Неделен магазин" и "24 квадрата" на съвсем млади журналисти и водещи. Те са симпатични и повърхностни. Но и недотам, че да влязат в някоя пионерска организация.

Ромео Попилиев