Култура не се управлява

Разговор с Павел Васев,
председател на Съюза на българските филмови дейци

- Закон за културата е абсолютно необходим. По много причини, но ще изброя само две от тях. Първо, в малка страна като нашата, чиято култура трудно се разпространява извън нейната територия, културата би следвало да се смята за нещо изключително важно, нещо, за което държавата би трябвало да се грижи. Второ, в страна като нашата, където няма икономика, способна от дивидентите си да формира отчисления, които доброволно да отиват при културата, държавата трябва да поеме грижата за определена финансова база, необходима за развитието на културата. Неведнъж сме си говорили, че култура не се управлява, а се подкрепя - това е основна формула на СБФД. В случая се подкрепя чрез законова уредба, която трябва да регламентира финансирането на тази култура.
- Какви са според вас най-драстичните недостатъци на проектозакона?
- Когато се тръгва към реформа в културата, би трябвало първо да се определи територията, върху която законът ще работи. В този смисъл смятам, че не може извън приложното поле на Закона за закрила на културата да останат електронните медии и пресата. Не може журналистите да се изтикват извън територията на културата. В новия проект за закон за радиото и телевизията се оказва, че техен принципал ще бъде Комитетът за пощи и далекосъобщения. Тоест там се определя техническото поле, а не същността на националните електронни медии. В същото време средствата, които би трябвало да се отчисляват за българска култура от тях, не отиват към Министерство на културата, към фонд "Култура", към съответните източници, които би трябвало да ги натрупват и след това да ги разпределят за нови произведения. В член 2 се посочват основни принципи на националната културна политика, без да се определи в какво се състои демократизмът, децентрализацията, равнопоставеността и т.н. На този член му липсва същността. Освен това, частните културни институти са изцяло оставени в полето на търговския закон, а това означава, че не се ползват със закрила от държавата.
Когато бях чиновник в Министерство на културата, направихме изчисления, че според брутния продукт на България до 25-30 години няма да сме в състояние да формираме такива отчисления, че да оставим културата да се развива на преференциален принцип - т.е. корпоративни, частни, държавни или стопански субекти да отделят от своите дивиденти за спонсориране на културата и тя се издържа само от тях, както и от отчисленията от билети... За това е необходима абсолютно друга икономическа ситуация. Затова днес държавата не може да абдикира от субсидирането на културата. Затова този закон е необходим.
- Но във фонд "Култура" не се споменава нищо за фонд "Българско кино" - единственият начин за оцеляване на киното ни, който от години обсъждаме и на страниците на "Култура".
- Това е един от най-дискутираните проблеми. Аз съм против скандалите. Мисля, че продуктивно е само намирането на общите допирни точки; онова, което всички заедно можем да направим. Затова дискусиите ще продължат и в министерството, и в Комисията по култура в Народното събрание, и в пленарната зала... Та дори и след като законът стане факт. Категорично смятам, че фонд "Култура" трябва да има. Лошото е, че той според мен повтаря принципа на републиканския бюджет, а съответно и негативните му елементи. Принципът на републиканския бюджет е, че акумулира отвсякъде всичко и след това централизирано го преразпределя. Вътре в самия Закон за закрила на културата има елемент, който се опитва да се противопостави на това - т.е. да се даде възможност на общините сами да натрупват и разпределят средствата си. Това е наистина сериозен опит за пробив в бюрократизма. Републиканският бюджет в момента изсмуква всичко от общините и го преразпределя по свой си начин. И не дава възможност за регионална, локална културна политика. Хората в Силистра или в Симитли имат по-добра представа от тези в министерството каква култура им трябва.
Ако фонд "Култура" повтори недостатъците на републиканския бюджет, няма много-много да мръднем напред. Може да бъде ползвана неговата основна формулировка, но вътре трябва да фигурират отделно различните изкуства. Театралният процес например, общо взето, има някакъв регламент. В същото време филмопроизводството и филморазпространението е изцяло приложно поле на търговския закон, което значи, че и акумулирането на средствата е по други правила. Затова смятам, че не е невъзможно във фонд "Култура" да се намерят формули, според които той да действа адекватно. Средствата, които идват от продажбата и разпространението в България на чужди филми, чужди касети, чрез лицензираните кабелни оператори и т.н. - всичката тази продукция, която наистина се купува за 8 долара минутата, трябва да прави своите отчисления за българската телевизия, за българското кино. Иначе, ако това нещо влезе в общата схема на фонд "Култура", няма да е ясно кое за какво отива - защото пак ще се опитваме да търсим формула за равенство, а в изкуството няма такава. Просто не сме преодолели уравниловката, независимо че на думи я отричаме. Един може да пише добри разкази, а друг не може, но и двамата са писатели.
- Това законът не може да регламентира.
- И не е нужно. Важното е механизмите, които фондът ще използва по отношение финансирането на филмовия процес, на книгоиздаването и т.н., да са ефикасни. Не е възможно световното и европейското кино да е на пазарен принцип, а българското да разчита само на дотиране. Трябва задължително да влезе във формулата, наречена пазар. Ако това не стане, ние просто ще си останем с двата-трите филма годишно, които се правят страхотно трудно и за които нямаме никаква гаранция, че ще са добри. Непрекъснато забравяме нещо - киното трябва да вкарва хора в салоните. Ако не го прави, значи не е добро.
Смятам, че фонд "Култура" трябва да бъде специфициран. Това може да стане и след приемането на закона. Макар че е по-добре да е в закона. Отчитам, че създателите му са го мислили с много тежести на врата - съобразяване с европейското законодателство, с други наши нормативни уредби, но не мога да не търся помощ за оцеляването на киното.
- Как бихте коментирал член 10 (2) за творческите съюзи?
- Той е създаден изцяло с наше съдействие. С този член 10 (2) се регламентира правото на творческите съюзи или на други организации в областта на културата да определят задължителното си минимално заплащане. Минималната работна заплата се приема от тристранната комисия и се променя примерно на три месеца; и под тази граница наемането на някого се счита за експлоатация. В свободните професии това са тарифите за възнаграждение.
- Нашият съюз много отдавна е направил това.
- Да, но не се практикува, защото зад него няма законова база. Необходим е автоматизъм на действие (който законът осигурява), а не всяка година да се договаряме.
Законът за закрила на културата във вида, в който е сега, изпълнява основна мисия на държавата - закрилата на културните ценности. Но освен това той би трябвало да разшири своето поле, защото пазарът на културни ценности е също важен. Именно той ще създава предпоставките за правенето на филми, музикални произведения и т.н. по цивилизован начин, а не, както е в момента, по соцреалистически.
- Какви са основните приоритети, според вас, в един оптимален закон за защита на културата?
- Той би трябвало да регламентира пазарни правила, по които всички културни институти (държавни, общински, частни или корпоративни) ще функционират през следващите 25-30 години. Да определи равнопоставеността на културните институти, независимо от характера на собствеността им. Да постанови предимствата, с които държавата ще подкрепя българската култура в периода на преход от тоталното субсидиране към подкрепата чрез преференциални отчисления от всички онези икономически и юридически субекти, които имат воля и възможности за това. Ясно и недвусмислено да формулира правила и задължения между работодатели, ползватели - от една страна, и автори и изпълнители - от друга.
Каквото и да си говорим, през следващите 25 години това ще е единственият закон, чрез който бихме могли да защитаваме по някакъв начин българската култура. Друг няма да има. И да се появи корекция, тя ще е след неколкогодишна практика. Някой трябва да ми каже как ще се набират средства, ако не чрез законови предписания. В нашата държава, където няма формула за т. нар. преференции, законът би трябвало (и в голяма степен той се стреми към това) да акумулира средства и да ги предоставя на културни институти и организации. Въпросът е дали можем сега, по време на дискусията, да го направим оптимален, т.е. да е с най-голям коефициент на полезно действие за българската култура.

Разговаря Геновева Димитрова

31. 03. 1998