Константин Павлов - поетът, който показа, че словото





Константин Павлов - поетът, който показа, че словото 
има особен онтологичен статус, че мълчанието не е пауза в говоренето, 
а просто друг глас - по-богат, но и по-ужасяващ;
този поет, когото посредствените не се умориха да измъчват, 
навърши 65 години. 
Простият факт вече е някаква победа, един тъжен и красив успех в битката, 
вътре в която Константин Павлов 
експериментира живота си. 
Всеки стоик експериментира тукашния дял от своя живот
и затова с абсолютна точност могат да се определят темите 
на творчеството и темите на живота при Константин Павлов: 
Бога, Безсмъртието и Свободата. 
С това не изказваме тайнствената прелест на "Петима старци", 
нито мрачната липса на милост в "Едипов комплекс",
но посочваме към високите връзки, които това творчество прави. 
Бога, Безсмъртието и Свободата -  
трите предела на човешкия смисъл според Кант. 
Константин Павлов не се уплаши да прозира в тия три битийни начала, 
да се надвесва над кладенци, да се лута в мъгли,
затуй за него 
и за никой друг 
измежду днешните българи може да се каже с думите
на Рилке за Орфей: 
Който с лира в ръка е вървял 
между сенките в Ада, 
само нему безкрайния дял 
да възпява се пада. 
Тежък дял, но Константин Павлов го носи. 
Честито и дай Боже здраве!                        Ани Илков