Виторио Форте е роден в Росано Калабро през 1977 година. Посещава Консерваторията за музика в Козенца, частно учи история на музиката и хармония, а от 1994 г. свири под ръководството на маестро Жозе Лепоре, лауреат на международни награди.
На концерта на Виторио Форте в камерна зала "България", организиран със съдействието на "Музикален център ЗДХ" и обявен в памет на Димитър Зенгинов, прозвучаха произведения от Роберт Шуман, Ференц Лист и Александър Скрябин. Арабеска оп. 18 и Хумореска оп. 20 от Шуман бяха интерпретирани в предварително определени мащаби на звука, тембъра, някак хаотично като структура и с дистанцирано въздействие в емоционален план. Безспорно сценичният опит изисква своето време, но търсейки мотивираност за тази прецизна, изтънчена, но все пак хладна "пелена", която сякаш обгръщаше всичко наоколо, си дадох сметка, че очаквам темпераментния италианец, символизиращ певческата спонтанност и колорит.
Виторио Форте се стреми да изрази и материализира в детайлен щрих музикалната идея, може би пренебрегвайки тембровата плът на звука; този щрих у него е нишката, насочена да очертава, да фокусира тънката граница на единствено възможния модел, интерпретирайки мисълта си, свирейки себе си. Тази негова изискана чувствителност и изтънченост, достигаща до прозрачност и удивителна топлота при изсвирените на бис мазурка и валс от Фридерик Шопен, където не бе необходимо да демонстрира техническо равнище, а да се отдаде изцяло на музикалното внушение, означава за мен израз на определен, силно индивидуализиран стил в репертоарно отношение и въобще в артистичен план. Виторио Форте е интуитивен, но не така спонтанен, със свиренето си отправя предизвикателство към абстрактните схеми и утвърдени модели. Млад и овладян, той си служи с един много изчистен и лек рисунък (два трансцендентални етюда от Лист: "Вечерна хармония" № 11 и "Мъката от снега" № 12, Соната-фантазия № 2, оп. 19 и Етюд оп. 2 от Скрябин), а актът на самото музициране не разчита на моментната импровизационност, а на дълбока представа за звуковия модел, предварително осмислена и индивидуално и категорично заявена.

Ива Бончева