Проектът на Красимир Терзиев "Мултиплицирани сенки" (Център за съвременно изкуство АТА) търси ефектен израз на два достатъчно банални проблема: за "невъзможната комуникация" и за медиите като манипулатор, превръщащи "индивида в знак сред други знаци в една система, чиято главна цел е собственото й репродуциране и оптимизиране." Инсталацията представлява сложна връзка от камери и видеопрожектори, които запечатват образа на посетителя, появил се в първото помещение, и го препредават върху екраните във второто и третото. Така веднъж се ретлансират конкретни фигури, втори път - техните проекции и трети път - проекции на проекциите. Накрая всички те - хора и сенки на хора, оригинали и "фалшификати", дошли от някъде и от никъде, се смесват в неразчленима маса. Получава се измамно усещане за група, която се движи и разговаря, но всъщност това е просто медиен трик, използвал материала на човешката маса така, както се използва кое да е техническо устройство. Според автора "инсталацията буквализира основната формула на комуникацията: предаващ-съобщение-приемащ или кодиращ-коддекодиращ, като усилва нейното действие до степен на нечетимост и абсурд".
Много ефектната идея на Красимир Терзиев за съжаление не получи максимална реализация. Публиката трудно се ориентираше в затъмнените, изпълнени с техника пространства и процесът на физическото лутане съвпадаше и с неяснота по въпроса какво въобще се случва. Зрителят беше оставен изцяло в ролята на участник, което не му позволи да се "отдалечи" и да осъзнае смисъла на работата. В идейния проект визията от последния екран трябваше да се излъчи в реално време по Интернет, придружена със следния текст: "Посочете човека! Не се тревожете! Те не могат да ви видят", като по този начин се симулира полицейска очна ставка. Този етап не беше осъществен, а той е необходим, за да формулира крайния резултат и да даде възможност на зрителя да се превърне отново в зрител.

Мария Василева