Мари Клод Пиетрагала дойде представена като "етоал"/"звезда" на балета на Парижката опера. Замина си, оставяйки ни незабравимите усещания и вълнения от танца. Спектакъла дължим на Френския културен институт, на Софийската опера, включила го във Великденския си фестивал, и на Френската асоциация за артистична дейност при Министерството на външните работи на Франция.
Пиетрагала дойде непозната, разделихме се с нея в късния неделен следобед на 12 април като с близък, свиден човек. Посрещнахме я без традиционните за "етоал" аплодисменти, когато се появи за пръв път на сцената на операта като бяло видение в "Докумет 01", но я изпратихме с най-възторжени и дълги ръкопляскания, изразили спонтанно обединяващото ни чувство на благодарност. Мари Клод Пиетрагала е гастролираща звезда, каквато от години не се е появявала на българското балетно небе. Оригинално цвете, донесло ни полъха на Корсика, средиземноморска чувственост и темперамент, примесени с изтънчената артистичност и техническа прецизност на френската танцова школа. В живота изглежда тиха, скромна, кротка, на сцената се превръща във фурия. Танцът й е вихрен, много чисто изработен, тялото й се вие, прегъва и разгъва по един съвършен начин, всяко движение, жест, мимика е резултат от определено чувство или послание, а всичко е омесено с майсторство в образи, много характерни и запомнящи се.
Лирико-драматична е Пиетрагала в "Документ 01", трагично-извисена в "Корсика" (собствена хореография), където показа изключителен темпоритъм и изразителност, наситени с емоция и първичност, пресъздадени с техника, документираща високата и танцова класа. Най-синтетична и сложна бе задачата й в "Don'T Look Back" (хореография - Каролин Карлсон). Пантомима и богат спектакъл от лексиката на класическия и модерен танц се преливат постоянно; в този солов номер ясно изпъква разнообразието на нейния интерпретаторски подход, големият й талант.
Много интересни са постановките на Жил Барон - танцьор и хореограф с фантазия. Той смесва характерни пози, прави комбинации, предимно с огледални форми, постига една полифонична плетеница в миниансамбъла, с който работи - трупата "Алоис". В нея творят сърцато Од Араго, Саюл Довен, Давид Лера, Гюдрюн Скамлец и, разбира се, самият Жил Барон. Стилът му е в безстилието, т.е. темата или чувството му налагат позата, движението, което може да бъде почерпено и от класиката, и от разнообразните видове модерен данс, и от акробатиката, и от гимнастиката... Всеки образ обаче е съобразен както с физическите дадености на танцьорите и идеята на хореографията, така и с музиката.
Прави впечатление органичната връзка между музика и танц. Самият Жил Барон е налагащият се водач в компанията (танцьор в трупите на Бордо, Тулон, Тулуза, САЩ и пр.), която направи впечатление особено с "Лицето на зова" и "Осмият вал". Пълноправни участници в спектакъла са и осветителите Еманюел Александър и Франсоа Сен Сир. Майстори в професията си!

Боянка Арнаудова