Пак Гришам и пак нищо

И Франсис Копола се включи в агитката на режисьорите, които всуе се опитват да направят добро кино от добрата литература на Джон Гришам. Някаква зла магия тегне над екранната съдба на романите на писателя и това си е. "Фирмата", "Версия Пеликан", "Клиентът", "Време за убиване", "Камерата" - филмите по тях излязоха сиви и еднакви като оловни войници, независимо от авторите им, някои от които доста прочути. Копола е безспорно най-прочутият, но и неговият експеримент "Ударът" отива нахалост. Нищо, че режисьорът гигант се е обградил със също така мастита компания - Майкъл Дъглас е продуцент, Джон Тол - оператор, Елмър Бърнстейн - композитор. Вижте сега актьорите: новоизгрелият Мат Деймън, по-отдавна изгрялата Клеър Дейнс и много отдавна изгрелите Дани де Вито, Джон Войт, Рой Шайдър, Мики Рурк, Дани Гловър... В по-големи или по-малки роли, те всички си вършат стабилно работата. Обаче и това не помага на филма, който засяда в дупката на многотемието, юридическите казуси и излишната бъбривост.
Основната тема е дежурна за Гришам - моралът в правото, съотнесен към морала въобще. Дежурен е и драматургичният ход на въвеждане в лабиринтите на историята - млад адвокат с чиста душа попада в не толкоз чистите селения на Темида и осъзнава, че там нещата май не стоят точно така, както ги пише в учебниците. Въпросът е как ще реагира - дали ще се прави на Дон Кихот, или ще се впише в порочния пейзаж. Другият въпрос е каква е цената на компромиса и заслужава ли си да се плати.
Копола прави нещо, което не подхожда на режисьор от неговата класа - накрая, зад кадър той дава директни отговори на въпросите. А те и така са пределно ясни. Само дето изречени на глас обезсмислят двучасовото упражнение. В общия мрак потъват и няколкото сцени, в които проблясва истинският Копола - изтънчен майстор на детайла, психологическия щрих и изненадващите врезки хумор в драматични ситуации.
А някога, през 70-те, Копола не допускаше подобни фалове. Тогава той бе велик с първите два "Кръстника", "Разговорът" и "Апокалипсис сега". През 80-те имаше спад, но не катастрофален - все пак засне и хубави филми като "Аутсайдерите", "Котън клъб", "Пеги Сю се омъжи", "Тъкър"... Но 90-те години са тежко пропадане за режисьора - като почнем от "Дракула", третия "Кръстник", "Джак" и стигнем до "Ударът". Няма адвокат за Копола...
А дали върволицата адвокатски филми по Гришам с безкрайни пледоарии в съдебната зала са от полза на студентите по право - не знам. Но знам, че т.нар. съдебен трилър стремително върви към титлата "най-скучен жанр в Холивуд".

Борислав Колев