Формулата на цепелина

Въпросите около българската телевизия и особено националната все повече заприличват на "Формула 1", чиито състезания редовно ни показват по Канал 1 в неделя. Те се щурат по една затворена писта и ту един излиза напред, ту друг, а коментаторът се чуди какви по-странично-заобиколни теми да подхваща, за да си върши работата. Въпросите-формули си се въртят и ако някой от тях не катастрофира безнадеждно, следващият път отново ги виждаме преформулирани да се гонят под други номера. Всъщност това най-скоростно и вероятно най-шумно състезание е и най-досадното, ако питат мен, но, за добро или лошо, "Макларън" или "Бенетон" въобще не се и досещат да питат за такива работи - най-малкото пък мен. От друга страна (или пак от тази?), "Формула 1" е еталон на неделната телевизионна скука, която пък е еталон на седмичната такава. Ако човек има на разположение само нашите ефирни програми, не е възможно да прекара почивните дни в бездействие пред телевизора. Ще почовърка малко дистанционното и ще се заеме с нещо градивно. Освен автомобилното състезание и някои други спортни предавания, някои от тях посветени на по-екзотичните спортове, където можем да се нагледаме поне на красиви заливи, рифове и лагуни, тази "канална" неделя ни предложи и филм за пирамидите. Казваше се "Кой е построил пирамидите?" "Е, че знае се кой", отвърна дъщеря ми, но все пак го изгледа с относителен интерес, след което за пореден път поиска да отиде в Египет. "Не става, сега там колят", за сетен път отклоних желанието й.
После пък се появи някакво предаване за нашите ВВС. Всъщност авиация сега може и да нямаме, но поне имаме история - впрочем, така е тук и с всичко останало. За пръв път отбраната на София през Втората световна война се нарече "изключително събитие". Е, ако не друго, поне стойки имат старите летци. За "Всяка неделя" от известно време въобще не се сещам; участниците в нея все някак гравитират около властта, а въпросите и отговорите са си същите - като колите от "Формула"-та. "Каналето" - нищо особено. В петъчния "Пирон", ако не друго, поне се набива на очи неизтребимата наивност на българина; "вяра и наивност", казал е още Станиславски. С тях няма как да не оцелеем на сцената на живота. Неделната вечер завърши с концерта на "Спайс гърлс" от Истанбул. Докато в синьото небе над оръфана София старите летци очакват само старите цепелини.

Ромео Попилиев