Речниците и пиратството

Напоследък в средите на книгоиздателите и книгоразпространителите тихо, по терлици броди скандал. Пускат се някакви слухове, някой подшушва на търговците да не продават определени книги, защото били незаконни и скоро ще бъдат иззети... Дори телевизионно предаване имало подготвено, но и около него цари пълна тайна и засегнатата страна не може да се добере до по-определана информация, за да подготви защитата си. Засегнатата страна е Иван Габеров, собственикът на две великотърновски издателства - "Е" и "Елпис". От приятели научава, че в неделния брой на "24 часа" е излязла статия, в която издателствата "Емас", "Везни" и "Наука и изкуство" го обвиняват, че не е платил авторски права за двуезичните речници, издадени от ИК "Е", и че те са си направо "пиратски". "Емас", "Везни" и вероятно "Наука и изкуство" ("вероятно", защото стенограмата от протокола още не е свалена) внасят докладна записка в Асоциацията на книгоиздателите. В нея се оплакват, че правата им са накърнени, тъй като те самите също издават двуезични речници. Въз основа на тази записка Асоциацията взема решение търговското й дружество да спре продажбата на книгите на ИК "Е" по щандовете на Асоциацията. За всичко това Иван Габеров не е уводомен официално. На това отгоре, пак по слухове, научава, че в "Салон на книгата" по Ефир 2 неговите речници ще бъдат посочени с пръст и заклеймени.(От телевизията също никой не е искал мнението му.) Осъзнал силата на четвъртата власт и игрите на тъмно, той преснима документите, отнасящи се до основаването на издателствата и издаването на оспорваните речници, взима двамата си адвокати и свиква пресконференция в София. На нея е принуден да излага случая си с много "може би", "вероятно" и "изглежда", защото срещу него няма предявено официално обвинение от нито една инстанция, но по всичко "изглежда", че продажбата на по-евтините, отколкото на споменатите по-горе издателства речници, силно ще пострада. За сметка на това адвокатите са съвсем ясни и категорични: В България всички, които са имали авторски права над въпросните двуезични речникови издания, са ги загубили, преди да влезе в сила новият Закон за авторско право от 1993 г. Той осигурява доживотни авторски права плюс 50 години авторски права за наследниците. Според първия закон обаче от 1951 г. авторските права са били 10 години, според втория от 1955 г. - те са 25 години. Речниците, от които се смята, че издателство "Е" е плагиатствало (между тях английско-български, българо-английски, българско-френски и др.), са писани през 50-те години. Следователно техните издатели отдавна са загубили правата си, а преиздаващите ги издателства не могат да се оплакват, че им е отнето нещо, което няма как да притежават. Между другото, дори в публикацията на "24 часа" се цитира мнението на професор Владимир Филипов, който твърди, че има разлики, макар и "най-много пет процента" между неговия българо-английски речник и речника на "Е". Качествата и недостатъците на издаваните у нас речници, разбира се, са вече друга тема. Би било добре обаче филолозите по-често да взимат думата по нея, а не да я оставят на издателите и търговците. Във всеки случай не е редно справочните издания, които по условие са носители на максимално вярна и пълна информация, да бъдат обект на толкова недомлъвки и задкулисни действия.

Ирина Илиева