Изложбата на Лика Янко предлага за специалиста любопитно предизвикателство - проследяване на творческия й път от началото на 60-те години до днес. Няма да крия, че бях особено изкушена от ранните й работи. От "Автопортрет с куче" (1962), който със своята нематериалност на формите и символичност на синьо-зелената гама естествено се вмества сред най-прогресивните за времето си търсения (още Иван Кирков, Магда Абазова, Димитър Арнаудов и др. се опитват да излязат от буквалистичната схема на предишния период, поставяйки акцента върху духовното излъчване) до декоративно-цветните цикли "Карланово"(1964-65), "Родопи"(1963-69) и "Мелник"(1966), толкова различни от по-късните работи и въпреки това вече подсказващи бъдещото развитие на художничката. В тези пейзажи се оформя предпочитанието й към по детски невинното интерпретиране на сюжета - и като изказ на рисунката, и като настроение. Още тук можем да открием праобразите на човешките фигурки, които Лика Янко ще развие в своите неповторими персонажи; чувството за декоративно решение и включването на различни предмети в картинната повърхност, принцип на който по-късно изцяло ще гради работите си, отказвайки се дори и от цвета. Можем да видим как рисува слънцето, което и до днес остава любим елемент в картините й; да проследим как изкушенията на чистата абстракция (напр. в "Родопи", 1966) са преодолени за сметка на третирането на абстрактни теми чрез фигуративни образи. Не мога да не отбележа великолепните композиции "Рибари"I и II (1972), в които необичайно за популярния стил на Лика Янко избухват в невероятно изобилие форми, цветове, напластявания, асамблирани триизмерни обекти (мрежи, синци, морски камъни и др.).
Светът на морето е сред предпочитаните теми на художничката - от една страна, поради изобилието на странни форми и от друга, поради донякъде нереалната му атмосфера. Той е тук, но и го няма, той е видим, но и невидим, истински и измислен. Лика Янко успява да използва тези негови свойства и да навлиза дълбоко навътре в усещането, което морето излъчва. Не случайно две работи, които на пръв поглед принадлежат към "рибарския цикъл", са озаглавени "Извънземни". Фигурите са се превърнали в някакви неразпознаваеми ембриони, рибите - в страшни чудовища, повърхността напомня бряг, но и лунен пейзаж. Реалност и нереалност са преплетени в едно.
За Лика Янко между света "тук" и света "там" бариери не съществуват. Тя смело и като че ли без да се замисля, прекрачва границите, забърквайки в освободената материя на своите картини действителност и измислица. По същия начин тя омесва езически образи, митологични герои, християнски обичаи и свръхреални вярвания. С еднакво отношение рисува "Рождество" и "Възкресение", "Бог Пан" и "Орфей и Евридика", "Нестинарки" или "Астрална светлина". Много често героите и темите от тези сюжети са съчетани в една картина - както например в "Боговете пируват" (1996).
Художничката се интересува от духовното, независимо от неговия източник. Така се възприема и неизменно присъстващият образ на слънцето, разпръскващо лъчи. Както и да го тълкуваме и да търсим корените на това изображение, при Лика Янко то е олицетворение на единния Бог, на единното Начало, на хармонията, духовността и оптимизма. Слънцето присъства и в една любопитна картина, наречена "ХХI век" (1997): в космическото пространство лъчите му се преплитат с излъчванията на антени, спътници и други средства за комуникация. В това обаче не намираме критика или тъга. Малките човешки фигурки, стоящи здраво върху овала на земното кълбо, са хванати за ръце - значи "връзката" е осъществена, натрупаната духовна енергия и техниката са постигнали единство в най-важните си цели.
Такава е живописта на Лика Янко - привидно странна, но изпълнена с положителна енергия. И никой по-добре от нея самата не би могъл да я определи, така както го е казала в заглавието на една своя творба: "Неизличим оптимизъм"!

Мария Василева