Шопен, Рахманинов, Лист
и Веселин Станев

За разлика от Иво Върбанов, другият дебютант във фирмата "Гега Ню", Веселин Станев е пианист със солидна вече биография. Неговият първи диск е малко позакъснял, като имам предвид това, което Станев прави и което е постигнал в последните десет години от своето малко самотно развитие. В края на двайсети век Веселин Станев настоява на най-записвания виртуозен клавирен репертоар, сякаш се чувства много добре в ХIХ век. А и в собствената му кариера като че проблясва онзи, романтичният идеал на пътуващия артист, когото са поканили в следващия аристократичен дом...
Действително пианистичната същност на музиканта навява подобни асоциации. Защото Станев е наистина първо пианист парекселанс - мощен, техничен, звуково разнообразен и... унесен сякаш в предпочитаната епоха... Шопен, Рахманинов и Лист - не те оставя усещането за стремеж към съвършеното изпълнение, към докосване до някакъв звуков идеал... Преди десет години Веселин Станев записа в НДК Симфонични етюди от Шуман и Вариации "Ероика" от Бетовен. По време на прослушването на дублите той смръщи вежди - нещо не му харесваше... Попитах го иска ли още един дубъл - времето вече изтичаше. Той каза: "Не, стига, в този момент мога толкова. Следващият път - повече!" Оттогава за мен той е преди всичко Пианистът, който живее в непрекъснатото изучаване на инструмента, с някакво по-особено посвещение и в онова самонаблюдение в тази или в друга творба, на което са способни единствено предопределените за нещо.
Във всеки случай Веселин Станев днес мисли по-едро, по-мащабно по отношение на изразните си средства... Търси баланса между мощ, виртуозност, блясък и тембър... Много по-умерен е, отколкото беше - както в динамичните градации, така и в темпата... Но това е само горният слой на онова, което се чува... Свиренето му е мъжко, с един темперамент, който не може да се нарече само оригинален или необичаен... Защото потокът на музиката му прилича малко на мъртво вълнение... Някакъв тип подмолен кипеж се таи във всичко, което изпълнява. И това е нещо съвсем ново за мен в изпълнителската му същност... Във всеки случай - един рядко интересен музикант, който е в състояние да ме заинтригува и да ме принуди да откривам нови неща дори в една Унгарска рапсодия от Лист! Допускам, че в следващия си компактдиск ще изненада почитателите си и с една нестандартна програма.

Екатерина Дочева