Мистър Бийн - подвижната лудница
Леонардо да Винчи е баскетболист от НБА - кой кретен може да изтърси това с разоръжаваща невинност? Само един и неговото име е мистър Бийн - симпатичният хахо от едноименните тв серии на BBC, който криви мутра от дъжд на вятър и на нашия малък екран. Жалко, че го гледаме така рядко. Защото там, където цъфне неповторимата му мутра, камък върху камък не остава, но пък е весело. Мистър Бийн носи в себе си духа на кинобурлеската от началото на века, която гони комичния ефект с неистова физическа (и физиологична) агресивност. Той е от породата дърти хлапаци, орисани никога да не пораснат и да произвеждат по сто глупости в час с безбрежно упование.
Мистър Бийн си прави капучино ето така: лапа лъжица кафе; лапа лъжица захар; удря гълток мляко; удря два гълтока вряла вода; разбълниква сместа в голямата си уста; гълта...
Такъв е мистър Бийн - жизнерадостният полуидиот, който си служи с 16 думи и 16 пъти повече гримаси. Пред тия гримаси и маймуната с най-пластичната физиономия на света би изглеждала като сфинкс. Но горко му на сфинкса, има ли нещастието да се изпречи пред Бийн. Това ще му е краят. Гордият британски поданик ще му види сметката като едното нищо. Той е способен фатално да обърка световния ред. Не че е лош човек, напротив - на мравката път прави. Освен ако вече не я е стъпкал по невнимание...
Мистър Бийн всъщност е английският актьор Роуън Аткинсън. Много готин актьор. Каквито и простотии да върши, той не изпростява. Знае къде е точната мяра и я държи здраво. За да е съвсем ясно, ето ви сравнение: Джим Кери - това е лошият вкус в съвременната силова комедия. Роуън Аткинсън - това е добрият вкус.
А ето я и новината: Мистър Бийн се прехвърли от малкия на големия екран. Филмът естествено е кръстен на героя си - името му говори достатъчно и няма нужда от допълнителна украса. Случките с Леонардо и капучиното са точно от тук. Има още много случки, някои от тях страхотно смешни, други - не толкова. Лондончанинът Бийн този път е най-некадърният пазач на художествена галерия в света. И, както най-често става в живота, не само че е некадърник, ами е и любимец на големия шеф. По-малките шефове, за да се отърват от протежето, го пращат отвъд океана, в Ел Ей - уж че е суперспециалист по изобразително изкуство. Там го чакат неколцина клети янки, чието безметежно битие ще се обърне на лудница и една картина за 50 милиона долара, която...
Филмът на режисьора Мел Смит не е лош. Но минисериите с мистър Бийн определено са по-добри. Просто този образ и типът хумор, с който той е обвързан, е идеален за къси и ударни киноформи. Там събитията са абсолютно концентрирани и няма антракти за смеха. (Пък и британците са царе на такива комедийни сериали.) Докато в пълнометражното кино драматургичните закони са съвсем други и подобно нагнетяване на смешките е немислимо. То е възможно само в сбор от новели, а "Мистър Бийн" не е с новелистична структура. Но дори във филма да бе постигнато непостижимото - ювелирни скечове без луфтове между тях - тогава зрителят не би го издържал. В "дългото" кино той има нужда от паузи, за да си вземе солука. Обаче мистър Бийн не е по паузите, не знае умора за лудориите. Затова е по-хубаво да се върне в телевизионния свят, за който е създаден. А големият филм да си остане едно екзотично приключение - като това на героя в Ел Ей.

Борислав Колев