Островът на фантазията
Да спечелиш детската аудитория, значи да спечелиш цялата аудитория. Този пазарен принцип, макар и елементарен, действа винаги безотказно.
Детското радиопредаване е чувствително място, деликатно и трудоемко за обработване. То трябва да е съобразено както с педагогически, така и с чисто медийни специфики. Как например да даваш знания, без да поучаваш. Как да предизвикаш тамагочи-поколенията да слушат радио. "Христо Ботев" е поставен и пред въпроса как да бъдеш атрактивен, без да си комерсиален. Частните радиостанции нямат този проблем. Те играят на една тънка психологическа нишка - наградата. Центърът на ценността в предаването се измества от съдържанието към възнаграждението. "Ботев" има друга мисия. И затуй съвсем в реда на нещата е да бъде изключение и в това отношение.
Детските предавания на "Ботев" са решени в стил грамофонна плоча: с много звукови ефекти, с много информация, с предпоставянето на внимателното слушане. Залага се не само на традиционно детската неделя. Всеки ден в програмата има детско "петно", различно по характер, тематика и звучене. Обединява ги виждането за един духовен детски живот, подчинен на фантазията, а не на телевизията. И въпреки че диалогът не липсва напълно, дори в тези невинни детски предавания се чува големият проблем на обществото ни - комуникацията. Да умееш да се изразиш добре, самостоятелно и убедително по наистина важна тема е трудно. В такъв случай по-добре е да няма диалог, отколкото да се говори самоцелно. Дали обаче, благодарение на такава философия, след нас не идва поредното поколение с дефекта - дефицит на комуникацията. Как да се намери балансът между опазването на отиващите си ценности с приучаването към новите, не по-малко важни. Едва ли една програма, дори и "Ботев" може да се справи сама с този проблем. Тя върши едната част от работата. Учи да слушаш. Защото комуникацията е и умение да изслушваш.
Да слушаш внимателно как другите говорят, какво ги интересува. Да си спокоен, че водещият е внимателен към теб, а не те подхлъзва на всяка крачка. Това е важно по принцип за всички, а камо ли за свръхчувствителната детска аудитория. "Ботев" дава чувството за сигурност на децата.
Детските пиеси на радиотеатъра са романтична отживелица, която никога няма да отживее. Те нямат необходимостта да бъдат моден елемент за интеграцията на децата помежду им. Те не дават чувството за съпричастност към групата като куклата Барби. И няма потребност за това. Слушането на радио е индивидуално и изгражда индивидуалности.
Въпросът за нуждата от детски радиотеатър (от радиотеатър изобщо) е въпрос за нуждата от радио по принцип. Естествено, че радиотеатърът е остарял и като жанр, и като внушение, но това не означава, че се е обезсмислил. Както не се е заличила идеята за радио в свръхтехнологизираното общество. Звуковите картини остават островът, на който се сблъскваш със себе си, с фантазията си и с никой друг. И затова радиотеатърът е един от последните опити да се подкрепи създаването на общество не от колективизирани атоми, а един атом от много индивидуалности.

Вяра Ангелова